Psalms 141

(По слав. 140) Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб!

Ψαλμος του Δαβιδ. Κυριε, προς σε εκραξα σπευσον προς εμε ακροασθητι της φωνης μου, οταν κραζω προς σε.

Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми — като вечерната жертва.

Ας κατευθυνθη ενωπιον σου η προσευχη μου ως θυμιαμα η υψωσις των χειρων μου ας γεινη ως θυσια εσπερινη.

Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми!

Βαλε, Κυριε, φυλακην εις το στομα μου φυλαττε την θυραν των χειλεων μου.

Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства!

Μη εκκλινης την καρδιαν μου εις πραγμα πονηρον, ωστε να εκτελω πραξεις ασεβεις μετα ανθρωπων εργαζομενων ανομιαν μηδε να φαγω απο των εκλεκτων αυτων φαγητων.

Нека ме удари праведният — то е милост; и нека ме изобличава — то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли — защото все още молитвата ми е против злите им дела.

Ας με κτυπα ο δικαιος τουτο θελει εισθαι ελεος και ας με ελεγχη τουτο θελει εισθαι μυρον εξαιρετον δεν θελει βλαψει την κεφαλην μου διοτι μαλιστα και θελω προσευχεσθαι υπερ αυτων εν ταις συμφοραις αυτων.

Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки.

Οτε οι αρχηγοι αυτων περιηρχοντο εις τοπους πετρωδεις, ηκουσαν τα λογια μου, οτι ησαν γλυκεα.

Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята.

Τα οστα ημων διασκορπιζονται εν τω στοματι του ταφου, ως οταν τις κοπτη και σχιζη ξυλα επι την γην.

Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми!

Δια τουτο οι οφθαλμοι μου, Κυριε Θεε, ατενιζουσι προς σε επι σε ηλπισα μη καταστρεψης την ψυχην μου.

Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците!

Φυλαξον με απο της παγιδος, την οποιαν εστησαν δι εμε, και απο των βροχων των εργαζομενων ανομιαν.

Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим!

Ας πεσωσιν ομου οι ασεβεις εις τα δικτυα αυτων, ενω εγω θελω περασει αβλαβης.