Psalms 139

(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.

Εις τον πρωτον μουσικον. Ψαλμος του Δαβιδ. Κυριε, εδοκιμασας με και με εγνωρισας.

Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.

Συ γνωριζεις το καθισμα μου και την εγερσιν μου νοεις τους λογισμους μου απο μακροθεν.

Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.

Εξερευνας το περιπατημα μου και το πλαγιασμα μου και πασας τας οδους μου γνωριζεις.

Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

Διοτι και πριν ελθη ο λογος εις την γλωσσαν μου, ιδου, Κυριε, γνωριζεις το παν.

Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.

Με περικυκλονεις οπισθεν και εμπροσθεν, και εθεσας επ εμε την χειρα σου.

Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.

Η γνωσις αυτη ειναι υπερθαυμαστος εις εμε ειναι υψηλη δεν δυναμαι να φθασω εις αυτην.

Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

Που να υπαγω απο του πνευματος σου; και απο του προσωπου σου που να φυγω;

Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!

Εαν αναβω εις τον ουρανον, εισαι εκει εαν πλαγιασω εις τον αδην, ιδου, συ.

Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,

Εαν λαβω τας πτερυγας της αυγης και κατοικησω εις τα εσχατα της θαλασσης,

дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!

και εκει θελει με οδηγησει η χειρ σου και η δεξια σου θελει με κρατει.

Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —

Εαν ειπω, Αλλα το σκοτος θελει με σκεπασει, και η νυξ θελει εισθαι φως περι εμε

дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

και αυτο το σκοτος δεν σκεπαζει ουδεν απο σου και η νυξ λαμπει ως η ημερα εις σε το σκοτος ειναι ως το φως.

Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

Διοτι συ εμορφωσας τους νεφρους μου με περιετυλιξας εν τη κοιλια της μητρος μου.

Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

Θελω σε υμνει, διοτι φοβερως και θαυμασιως επλασθην θαυμασια ειναι τα εργα σου και η ψυχη μου καλλιστα γνωριζει τουτο.

Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

Δεν εκρυφθησαν τα οστα μου απο σου, ενω επλαττομην εν τω κρυπτω και διεμορφονομην εν τοις κατωτατοις της γης.

Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

Το αδιαμορφωτον του σωματος μου ειδον οι οφθαλμοι σου και εν τω βιβλιω σου παντα ταυτα ησαν γεγραμμενα, ως και αι ημεραι καθ ας εσχηματιζοντο, και ενω ουδεν εκ τουτων υπηρχε

Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

ποσον δε πολυτιμοι ειναι εις εμε αι βουλαι σου, Θεε ποσον εμεγαλυνθη ο αριθμος αυτων.

Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

Εαν ηθελον να απαριθμησω αυτας, υπερβαινουσι την αμμον εξυπνω, και ετι ειμαι μετα σου.

О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

Βεβαιως θελεις θανατωσει τους ασεβεις, Θεε απομακρυνθητε λοιπον απ εμου, ανδρες αιματων.

Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

Διοτι λαλουσι κατα σου ασεβως οι εχθροι σου λαμβανουσι το ονομα σου επι ματαιω.

Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

Μη δεν μισω, Κυριε, τους μισουντας σε; και δεν αγανακτω κατα των επανισταμενων επι σε;

Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

Με τελειον μισος μισω αυτους δια εχθρους εχω αυτους.

Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.

Δοκιμασον με, Θεε, και γνωρισον την καρδιαν μου εξετασον με και μαθε τους στοχασμους μου

И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!

και ιδε, αν υπαρχη εν εμοι οδος ανομιας και οδηγησον με εις την οδον την αιωνιον.