Psalms 126

(По слав. 125) Песен на изкачванията. Когато ГОСПОД връщаше сионските пленници, ние бяхме като сънуващи.

Ωιδη των Αναβαθμων. Οτε ο Κυριος επανεφερε τους αιχμαλωτους της Σιων, ημεθα ως οι ονειρευομενοι.

Тогава устата ни се изпълни със смях и езикът ни — с ликуване. Тогава се говореше между народите: ГОСПОД извърши велики неща за тези!

Τοτε ενεπλησθη το στομα ημων απο γελωτος και η γλωσσα ημων απο αγαλλιασεως τοτε ελεγον μεταξυ των εθνων, Μεγαλεια εκαμε δι αυτους ο Κυριος.

ГОСПОД извърши велики неща за нас! Изпълнихме се с радост.

Μεγαλεια εκαμεν ο Κυριος δι ημας ενεπλησθημεν χαρας.

Върни пленниците ни, ГОСПОДИ, като потоците в южните страни.

Επιστρεψον, Κυριε, τους αιχμαλωτους ημων, ως τους χειμαρρους εν τω νοτω.

Онези, които сеят със сълзи, ще жънат с радост.

Οι σπειροντες μετα δακρυων εν αγαλλιασει θελουσι θερισει.

Който излиза с плач и носи семе за сеене, непременно ще се върне с радост и ще носи снопите си.

Οστις εξερχεται και κλαιει, βασταζων σπορον πολυτιμον, ουτος βεβαιως θελει επιστρεψει εν αγαλλιασει, βασταζων τα χειροβολα αυτου.