Psalms 109

(По слав. 108) За първия певец. Псалм на Давид. Боже на моето хваление, не мълчи,

Εις τον πρωτον μουσικον. Ψαλμος του Δαβιδ. Θεε της αινεσεως μου, μη σιωπησης

защото устата на безбожните и устата на измамата се отвориха срещу мен, с лъжлив език ми говориха.

διοτι στομα ασεβους και στομα δολιου ηνοιχθησαν επ εμε ελαλησαν κατ εμου με γλωσσαν ψευδη

Обкръжиха ме и с думи на омраза и воюваха против мен без причина.

και με λογους μισους με περιεκυκλωσαν και με επολεμησαν αναιτιως.

В замяна на любовта ми враждуват с мен; но аз съм в молитва.

Αντι της αγαπης μου ειναι αντιδικοι εις εμε εγω δε προσευχομαι.

Отплатиха ми зло за добро и омраза — за любовта ми.

Και ανταπεδωκαν εις εμε κακον αντι καλου, και μισος αντι της αγαπης μου.

Постави над него безбожник и нека противник застане отдясно му!

Καταστησον ασεβη επ αυτον και διαβολος ας στεκη εκ δεξιων αυτου.

Когато бъде съден, нека излезе виновен и нека молитвата му стане грях!

Οταν κρινηται, ας εξελθη καταδεδικασμενος και η προσευχη αυτου ας γεινη εις αμαρτιαν.

Нека дните му бъдат малко и друг нека вземе чина му!

Ας γεινωσιν αι ημεραι αυτου ολιγαι αλλος ας λαβη την επισκοπην αυτου.

Синовете му нека бъдат сираци и жена му — вдовица!

Ας γεινωσιν οι υιοι αυτου ορφανοι και η γυνη αυτου χηρα.

Нека синовете му всякога се скитат и просят, и нека търсят хляб далеч от порутените си жилища!

Και ας περιπλανωνται παντοτε οι υιοι αυτου και ας γεινωσιν επαιται, και ας ζητωσιν εκ των ερειπιων αυτων.

Нека заемодателят впримчи целия му имот и нека чужденци разграбят труда му!

Ας παγιδευση ο δανειστης παντα τα υπαρχοντα αυτου και ας διαρπασωσιν οι ξενοι τους κοπους αυτου.

Нека няма кой да простре милост към него, нито жалост — към сирачетата му!

Ας μη υπαρχη ο ελεων αυτον, και ας μη ηναι ο οικτειρων τα ορφανα αυτου.

Нека потомството му бъде изтребено и нека се изличи името им в следващото поколение!

Ας εξολοθρευθωσιν οι εκγονοι αυτου εν τη επερχομενη γενεα ας εξαλειφθη το ονομα αυτων.

Нека се помни пред ГОСПОДА беззаконието на бащите му и нека не се изличи грехът на майка му!

Ας ελθη εις ενθυμησιν ενωπιον του Κυριου η ανομια των πατερων αυτου και η αμαρτια της μητρος αυτου ας μη εξαλειφθη

Нека бъдат винаги пред ГОСПОДА и Той да отсече спомена им от земята,

Ας ηναι παντοτε ενωπιον του Κυριου, δια να εκκοψη απο της γης το μνημοσυνον αυτων.

защото той не си спомни да окаже милост, а преследваше бедния и сиромаха, и съкрушения по сърце, за да го убие.

Διοτι δεν ενεθυμηθη να καμη ελεος αλλα κατετρεξεν ανθρωπον πενητα και πτωχον, δια να θανατωση τον συντετριμμενον την καρδιαν.

Той обичаше проклинането — нека го постигне; и не се наслаждаваше на благославянето — нека се отдалечи от него!

Επειδη ηγαπησε καταραν, ας ελθη επ αυτον επειδη δεν ηθελησεν ευλογιαν, ας απομακρυνθη απ αυτου.

Той облече проклятието като своя дреха, затова нека влезе като вода във вътрешностите му и като масло в костите му!

Επειδη ενεδυθη καταραν ως ιματιον αυτου, ας εισελθη ως υδωρ εις τα εντοσθια αυτου και ως ελαιον εις τα οστα αυτου

Нека му стане като дреха, с която се покрива, и пояс, с който постоянно се опасва.

Ας γεινη εις αυτον ως το ιματιον, το οποιον ενδυεται και ως η ζωνη, την οποιαν παντοτε περιζωννυται.

Това е наградата от ГОСПОДА на противниците ми и на онези, които говорят зло против душата ми.

Αυτη ας ηναι των αντιδικων μου η αμοιβη παρα του Κυριου, και των λαλουντων κακα κατα της ψυχης μου.

А Ти, БОЖЕ, Господи, постъпвай с мен според Името Си! Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

Αλλα συ, Κυριε Θεε, ενεργησον μετ εμου δια το ονομα σου επειδη ειναι αγαθον το ελεος σου, λυτρωσον με.

защото съм сиромах и окаян и сърцето ми е ранено вътре в мен.

Διοτι πτωχος και πενης ειμαι, και η καρδια μου ειναι πεπληγωμενη εντος μου.

Преминавам като удължена сянка, отърсен съм като скакалец.

Παρηλθον ως σκια, οταν εκκλινη εκτιναζομαι ως η ακρις.

Коленете ми се олюляват от постене и плътта ми измършавя.

Τα γονατα μου ητονησαν απο της νηστειας και η σαρξ μου εξεπεσεν απο του παχους αυτης.

И аз, аз им станах за присмех; като ме гледат, клатят глава.

Και εγω εγεινα ονειδος εις αυτους οτε με ειδον, εκινησαν τας κεφαλας αυτων.

Помогни ми, ГОСПОДИ, Боже мой, спаси ме според милостта Си,

Βοηθησον μοι, Κυριε ο Θεος μου σωσον με κατα το ελεος σου

за да познаят, че това е Твоята ръка, че Ти, ГОСПОДИ, си сторил това.

και ας γνωρισωσιν οτι η χειρ σου ειναι τουτο οτι συ, Κυριε, εκαμες αυτο.

Те нека кълнат, а Ти благославяй! Когато станат, нека се посрамят, а Твоят слуга да се зарадва.

Αυτοι θελουσι καταρασθαι, συ δε θελεις ευλογει θελουσι σηκωθη, πλην θελουσι καταισχυνθη ο δε δουλος σου θελει ευφραινεσθαι.

Нека противниците ми се облекат с безчестие и нека се покрият със срама си като с дреха!

Ας ενδυθωσιν εντροπην οι αντιδικοι μου και ας φορεσωσιν ως επενδυμα την αισχυνην αυτων.

Много ще славя ГОСПОДА с устата си и сред множеството ще Го възхвалявам,

Θελω δοξολογει σφοδρα τον Κυριον δια του στοματος μου, και εν μεσω πολλων θελω υμνολογει αυτον

защото Той стои отдясно на сиромаха, за да го спасява от онези, които осъждат душата му.

Διοτι ισταται εν τη δεξια του πτωχου, δια να λυτρονη αυτον εκ των καταδικαζοντων την ψυχην αυτου.