Psalms 104

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

Ευλογει, η ψυχη μου, τον Κυριον. Κυριε Θεε μου, εμεγαλυνθης σφοδρα τιμην και μεγαλοπρεπειαν εισαι ενδεδυμενος

Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

ο περιτυλιττομενος το φως ως ιματιον, ο εκτεινων τον ουρανον ως καταπετασμα

който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

ο στεγαζων με υδατα τα υπερωα αυτου ο ποιων τα νεφη αμαξαν αυτου ο περιπατων επι πτερυγων ανεμων

който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

ο ποιων τους αγγελους αυτου πνευματα, τους λειτουργους αυτου πυρος φλογα

Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

ο θεμελιων την γην επι την βασιν αυτης, δια να μη σαλευθη εις τον αιωνα του αιωνος.

Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

Με την αβυσσον, ως με ιματιον, εκαλυψας αυτην τα υδατα εσταθησαν επι των ορεων

При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

απο επιτιμησεως σου εφυγον απο της φωνης της βροντης σου εσυρθησαν εν βια

Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

ανεβησαν εις τα ορη, κατεβησαν εις τας κοιλαδας, εις τοπον, τον οποιον διωρισας δι αυτα

Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

εθεσας οριον, το οποιον δεν θελουσιν υπερβη ουδε θελουσιν επιστρεψει δια να σκεπασωσι την γην.

Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

Ο εξαποστελλων πηγας εις τας φαραγγας, δια να ρεωσιν αναμεσον των ορεων

Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

ποτιζουσι παντα τα θηρια του αγρου οι αγριοι ονοι σβυνουσι την διψαν αυτων

При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

πλησιον αυτων τα πετεινα του ουρανου κατασκηνουσι, και αναμεσον των κλαδων κελαδουσιν.

Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

Ο ποτιζων τα ορη εκ των υπερωων αυτου απο του καρπου των εργων σου χορταινει η γη.

Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

Ο αναδιδων χορτον δια τα κτηνη και βοτανην προς χρησιν του ανθρωπου, δια να εξαγη τροφην εκ της γης,

и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

και οινον ευφραινοντα την καρδιαν του ανθρωπου, ελαιον δια να λαμπρυνη το προσωπον αυτου, και αρτον στηριζοντα την καρδιαν του ανθρωπου.

Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

Εχορτασθησαν τα δενδρα του Κυριου αι κεδροι του Λιβανου, τας οποιας εφυτευσεν

където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

Οπου τα πετεινα καμνουσι φωλεας αι πευκαι ειναι η κατοικια του πελαργου.

Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

Τα ορη τα υψηλα ειναι δια τας δορκαδας αι πετραι καταφυγη εις τους δασυποδας.

Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

Εκαμε την σεληνην δια τους καιρους ο ηλιος γνωριζει την δυσιν αυτου.

Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

Φερεις σκοτος, και γινεται νυξ εν αυτη περιφερονται παντα τα θηρια του δασους

Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

οι σκυμνοι βρυχωνται δια να αρπασωσι, και να ζητησωσι παρα του Θεου την τροφην αυτων.

Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

Ο ηλιος ανατελλει συναγονται και πλαγιαζουσιν εν τοις σπηλαιοις αυτων

Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

εξερχεται ο ανθρωπος εις το εργον αυτου και εις την εργασιαν αυτου εως εσπερας.

ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

Ποσον μεγαλα ειναι τα εργα σου, Κυριε τα παντα εν σοφια εποιησας η γη ειναι πληρης των ποιηματων σου

Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

αυτη η θαλασσα η μεγαλη και ευρυχωρος. Εκει ειναι ερπετα αναριθμητα, ζωα μικρα μετα μεγαλων

Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

εκει διατρεχουσι τα πλοια εκει ο Λευιαθαν ουτος, τον οποιον επλασας δια να παιζη εν αυτη.

Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

Παντα ταυτα επι σε ελπιζουσι, δια να δωσης εν καιρω την τροφην αυτων.

Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

Διδεις εις αυτα, συναγουσιν ανοιγεις την χειρα σου, χορταινουσιν αγαθα.

Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

Αποστρεφεις το προσωπον σου, ταραττονται σηκονεις την πνοην αυτων, αποθνησκουσι και εις το χωμα αυτων επιστρεφουσιν

Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

εξαποστελλεις το πνευμα σου, κτιζονται, και ανανεονεις το προσωπον της γης.

Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

Η δοξα του Κυριου εστω εις τον αιωνα ας ευφραινεται ο Κυριος εις τα εργα αυτου

Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

ο επιβλεπων επι την γην και καμνων αυτην να τρεμη εγγιζει τα ορη, και καπνιζουσι.

Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

Θελω ψαλλει εις τον Κυριον ενοσω ζω θελω ψαλμωδει εις τον Θεον μου ενοσω υπαρχω.

Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

Η εις αυτον μελετη μου θελει εισθαι γλυκεια εγω θελω ευφραινεσθαι εις τον Κυριον.

Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!

Ας εκλειψωσιν οι αμαρτωλοι απο της γης και οι ασεβεις ας μη υπαρχωσι πλεον. Ευλογει, η ψυχη μου, τον Κυριον. Αλληλουια.