Proverbs 26

Както сняг през лятото и както дъжд в жетва, така и чест не подхожда на безумния.

Καθως η χιων εν τω θερει και καθως η βροχη εν τω θερισμω, ουτως εις τον αφρονα η τιμη δεν αρμοζει.

Както врабче хвръква и както лястовица отлита, така и незаслужено проклятие не се сбъдва.

Ως περιφερεται το στρουθιον, ως περιπετα η χελιδων, ουτως η αδικος καταρα δεν θελει επιφθασει.

Бич за коня, юзда за магарето и тояга за гърба на безумните.

Μαστιξ δια τον ιππον, κημος δια τον ονον, και ραβδος δια την ραχιν των αφρονων.

Не отговаряй на безумния според безумието му, за да не станеш и ти като него.

Μη αποκρινου εις τον αφρονα κατα την αφροσυνην αυτου, δια να μη γεινης και συ ομοιος αυτου.

Отговаряй на безумния според безумието му, за да не се има за мъдър в очите си.

Αποκρινου εις τον αφρονα κατα την αφροσυνην αυτου, δια να μη ηναι σοφος εις τους οφθαλμους αυτου.

Който праща известие чрез ръката на безумния, си отсича краката и пие насилие.

Οστις αποστελλει μηνυμα δια χειρος του αφρονος, αποκοπτει τους ποδας αυτου και πινει ζημιαν.

Както краката на недъгавия висят отпуснати, така е и притча в устата на безумните.

Ως τα σκελη του χωλου κρεμονται ανωφελη, ουτως ειναι και παροιμια εν τω στοματι των αφρονων.

Както възел със скъпоценни камъни, хвърлен на грамада, така е и този, който отдава чест на безумния.

Ως ο δεσμευων λιθον εις σφενδονην, ουτως ειναι οστις διδει τιμην εις τον αφρονα.

Както трън, който влиза в ръката на пияницата, така е и притча в устата на безумните.

Ως η ακανθα ωθουμενη εις την χειρα του μεθυσου, ουτως ειναι η παροιμια εν τω στοματι των αφρονων.

Както стрелец, който ранява всеки, така е и който наема безумен или който наема минувачи.

Ο δυναστης μιαινει τα παντα και μισθονει τους αφρονας, μισθονει και τους παραβατας.

Както псето се връща на бълвоча си, така и безумният повтаря своята глупост.

Ως ο κυων επιστρεφει εις τον εμετον αυτου, ουτως ο αφρων επαναλαμβανει την αφροσυνην αυτου.

Виждаш ли човек, мъдър в очите си? Повече надежда има за безумния, отколкото за него.

Ειδες ανθρωπον νομιζοντα εαυτον σοφον; μαλλον ελπις ειναι εκ του αφρονος παρα εξ αυτου.

Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има сред площадите!

Ο οκνηρος λεγει, Λεων ειναι εν τη οδω, λεων εν ταις πλατειαις.

Както вратата се завърта на пантите си, така и ленивият — на леглото си.

Ως η θυρα περιστρεφεται επι τας στροφιγγας αυτης, ουτως ο οκνηρος επι την κλινην αυτου.

Ленивият натопява ръката си в чинията и му е тежко да я върне обратно до устата си.

Ο οκνηρος εμβαπτει την χειρα αυτου εις το τρυβλιον και βαρυνεται να επιστρεψη αυτην εις το στομα αυτου.

Ленивият е по-мъдър в очите си от седмина, които отговарят разумно.

Ο οκνηρος νομιζει εαυτον σοφωτερον παρα επτα σοφους γνωμοδοτας.

Както един, който хваща куче за ушите, така е минувачът, който се бърка в чужда разправия.

Οστις διαβαινων ανακατονεται εις εριδα μη ανηκουσαν εις αυτον, ομοιαζει τον πιανοντα κυνα απο των ωτιων.

Както е луд, който хвърля главни, стрели и смърт,

Ως ο μανιακος οστις ριπτει φλογας, βελη και θανατον,

така е и човекът, който измамва ближния си и казва: Не се ли пошегувах!

ουτως ειναι ο ανθρωπος, οστις απατα τον πλησιον αυτου και λεγει, δεν εκαμον εγω παιζων;

Където няма дърва, огънят изгасва и където няма клюкар, раздорът престава.

Οπου δεν ειναι ξυλα, το πυρ σβυνεται και οπου δεν ειναι ψιθυριστης, η ερις ησυχαζει.

Както въглища за жар и дърва за огън, така е и свадлив човек да разпалва свада.

Οι ανθρακες δια την ανθρακιαν και τα ξυλα δια το πυρ, και ο φιλερις ανθρωπος δια να εξαπτη εριδας.

Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

Οι λογοι του ψιθυριστου καταπινονται ηδεως, και καταβαινουσιν εις τα ενδομυχα της κοιλιας.

Както сребърна глеч, намазана на глинен съд, така са горещи устни със зло сърце.

Τα ενθερμα χειλη μετα πονηρας καρδιας ειναι ως σκωρια αργυρου επικεχρισμενη επι πηλινον αγγειον.

Който мрази, се преправя с устните си, но в сърцето си крои измама;

Οστις μισει, υποκρινεται με τα χειλη αυτου, και μηχανευεται δολον εν τη καρδια αυτου.

когато говори сладко, не му вярвай, защото в сърцето му има седем мерзости.

Οταν ομιλη χαριεντως, μη πιστευε αυτον διοτι εχει επτα βδελυγματα εν τη καρδια αυτου.

Който покрива омразата с измама, злината му ще се открие пред събранието.

Οστις σκεπαζει το μισος δια δολου, η πονηρια αυτου θελει φανερωθη εν μεσω της συναξεως.

Който копае ров, ще падне в него и камъкът ще се върне върху онзи, който го търкаля.

Οστις σκαπτει λακκον, θελει πεσει εις αυτον και ο λιθος θελει επιστρεψει επι τον κυλιοντα αυτον.

Лъжлив език мрази съкрушените от него, и ласкателна уста води до съсипване.

Η ψευδης γλωσσα μισει τους υπ αυτης καταθλιβομενους και το απατηλον στομα εργαζεται καταστροφην.