Proverbs 17

По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.

Καλητερον ξηρον ψωμιον και ειρηνη μετ αυτου, παρα οικον πληρη θυματων μετα εριδος.

Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

Ο φρονιμος υπηρετης θελει εξουσιαζει επι υιου αισχυνης και θελει συμμοιρασθη την κληρονομιαν μεταξυ αδελφων.

Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.

Το χωνευτηριον δοκιμαζει τον αργυρον και η καμινος τον χρυσον, ο δε Κυριος τας καρδιας.

Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.

Ο κακοποιος υπακουει εις τα ανομα χειλη ο ψευστης διδει ακροασιν εις την κακην γλωσσαν.

Който се присмива на сиромаха, безчести Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.

Οστις περιγελα τον πτωχον, ονειδιζει τον Ποιητην αυτου οστις χαιρει εις συμφορας, δεν θελει μεινει ατιμωρητος.

Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

Τεκνα τεκνων ειναι ο στεφανος των γεροντων και η δοξα των τεκνων οι πατερες αυτων.

Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко — лъжливи устни на началник.

Χειλη υπεροχης δεν αρμοζουσιν εις τον αφρονα πολυ ολιγωτερον χειλη ψευδους εις τον αρχοντα.

Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.

Το δωρον ειναι ως λιθος πολυτιμος εις τους οφθαλμους του δωροδοκουμενου οπου τουτο εμφανισθη, κατορθονει.

Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.

Οστις κρυπτει παραβασιν, ζητει φιλιαν αλλ οστις επαναλεγει το πραγμα, χωριζει τους στενωτερους φιλους.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича — на безумния.

Περισσοτερον τυπτει ο ελεγχος τον φρονιμον, παρα εκατον μαστιγωσεις τον αφρονα.

Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.

Ο κακος ζητει μονον στασεις δια τουτο αγγελος σκληρος θελει πεμφθη κατ αυτου.

По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

Ας απαντηση τον ανθρωπον αρκτος στερηθεισα των τεκνων αυτης και ουχι αφρων εν τη μωρια αυτου.

Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

Οστις αποδιδει κακον αντι καλου, κακον δεν θελει αναχωρησει απο του οικου αυτου.

Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

Οστις αρχιζει φιλονεικιαν, ειναι ως ο εκφραττων υδατα οθεν παυσον απο της φιλονεικιας πριν εξαφθη.

Който оправдава безбожния и който осъжда праведния — и двамата са мерзост за ГОСПОДА.

Ο δικαιονων τον ασεβη και ο καταδικαζων τον δικαιον, αμφοτεροι ειναι βδελυγμα εις τον Κυριον.

Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?

Τι χρησιμευουσι τα χρηματα εις την χειρα του αφρονος, δια να αγοραση σοφιαν, αφου δεν εχει γνωσιν;

Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

Εν παντι καιρω αγαπα ο φιλος, και ο αδελφος γενναται δια καιρον αναγκης.

Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.

Ανθρωπος ενδεης φρενων διδει χειρα και εγγυαται δια τον φιλον αυτου.

Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

Ο αγαπων εριδας αγαπα αμαρτηματα ο υπερυψονων την πυλην αυτου ζητει ολεθρον.

Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

Ο σκολιος την καρδιαν δεν ευρισκει καλον και ο διεστραμμενος την γλωσσαν αυτου πιπτει εις συμφοραν.

Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

Οστις γεννα αφρονα, γεννα αυτον δια λυπην αυτου και ο πατηρ του ανοητου δεν απολαμβανει χαραν.

Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

Η ευφραινομενη καρδια διδει ευεξιαν ως ιατρικον το δε κατατεθλιμμενον πνευμα ξηραινει τα οστα.

Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

Ο ασεβης δεχεται δωρον απο του κολπου, δια να διαστρεψη τας οδους της κρισεως.

Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

Επι του προσωπου του συνετου ειναι σοφια αλλ οι οφθαλμοι του αφρονος βλεπουσιν εις τα ακρα της γης.

Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

Ο αφρων υιος ειναι βαρυθυμια εις τον πατερα αυτου και πικρια εις την γεννησασαν αυτον.

Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото.

Δεν ειναι ποτε καλον να επιβαλληται ποινη εις τον δικαιον, να επιβουλευηται τις τους αρχοντας δια την ευθυτητα αυτων.

Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

Ο κρατων τους λογους αυτου ειναι γνωστικος ο μακροθυμος ανθρωπος ειναι φρονιμος.

Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си — за разумен.

Και αυτος ο αφρων, οταν σιωπα λογιζεται σοφος και ο κλειων τα χειλη αυτου, συνετος.