Philippians 2

И така, ако има някоя утеха в Христос или някое успокоение от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание,

Εαν λοιπον υπαρχη τις παρηγορια εν Χριστω η τις παραμυθια αγαπης, η τις κοινωνια Πνευματος η σπλαγχνα τινα και οικτιρμοι,

направете радостта ми пълна, като имате един и същ ум и една и съща любов, като бъдете единодушни и единомислени.

καμετε πληρη την χαραν μου, να φρονητε το αυτο, εχοντες την αυτην αγαπην, οντες ομοψυχοι και ομοφρονες,

Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си.

μη πραττοντες μηδεν εξ αντιζηλιας η κενοδοξιας, αλλ εν ταπεινοφροσυνη θεωρουντες αλληλους υπερεχοντας εαυτων.

Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.

Μη αποβλεπετε εκαστος τα εαυτου, αλλ εκαστος και τα των αλλων.

Имайте в себе си същия стремеж на ума, който беше и в Христос Иисус;

Το αυτο δε φρονημα εστω εν υμιν, το οποιον ητο και εν τω Χριστω Ιησου,

който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога,

οστις εν μορφη Θεου υπαρχων, δεν ενομισεν αρπαγην το να ηναι ισα με τον Θεον,

а ограби Себе Си, като взе образа на слуга и стана подобен на хората,

αλλ εαυτον εκενωσε λαβων δουλου μορφην, γενομενος ομοιος με τους ανθρωπους,

и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

και ευρεθεις κατα το σχημα ως ανθρωπος, εταπεινωσεν εαυτον γενομενος υπηκοος μεχρι θανατου, θανατου δε σταυρου.

Затова и Бог Го възвиси най-високо и Му даде Името, което е над всяко друго име;

Δια τουτο και ο Θεος υπερυψωσεν αυτον και εχαρισεν εις αυτον ονομα το υπερ παν ονομα,

така че в Името на Иисус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества

δια να κλινη εις το ονομα του Ιησου παν γονυ επουρανιων και επιγειων και καταχθονιων,

и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бог Отец.

και πασα γλωσσα να ομολογηση οτι ο Ιησους Χριστος ειναι Κυριος εις δοξαν Θεου Πατρος.

Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече в моето отсъствие – изработвайте спасението си със страх и трепет,

Ωστε, αγαπητοι μου, καθως παντοτε υπηκουσατε, ουχι ως εν τη παρουσια μου μονον, αλλα τωρα πολυ περισσοτερον εν τη απουσια μου, μετα φοβου και τρομου εργαζεσθε την εαυτων σωτηριαν

защото Бог е Този, който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение.

διοτι ο Θεος ειναι ο ενεργων εν υμιν και το θελειν και το ενεργειν κατα την ευδοκιαν αυτου.

Вършете всичко без ропот и без съмнение,

Πραττετε τα παντα χωρις γογγυσμων και αμφισβητησεων,

за да бъдете непорочни и чисти, безукорни Божии деца сред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,

δια να γινησθε αμεμπτοι και ακεραιοι, τεκνα Θεου αμωμητα εν μεσω γενεας σκολιας και διεστραμμενης, μεταξυ των οποιων λαμπετε ως φωστηρες εν τω κοσμω,

като държите словото на живота, за да имам с какво да се хваля в Деня на Христос – че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.

κρατουντες τον λογον της ζωης, δια καυχημα μου εν τη ημερα του Χριστου, οτι δεν ετρεξα εις ματην ουδε εις ματην εκοπιασα.

Но макар и да се принасям като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се, и се радвам заедно с всички вас.

Αλλ εαν και προσφερω εμαυτον σπονδην επι της θυσιας και λειτουργιας της πιστεως σας, χαιρω και συγχαιρω μετα παντων υμων

Подобно и вие се радвайте, и се радвайте заедно с мен.

ωσαυτως δε και σεις χαιρετε και συγχαιρετε μετ εμου.

А надявам се на Господ Иисус да ви изпратя скоро Тимотей, така че и аз да се утеша, като узная вашето състояние.

Ελπιζω δε επι τον Κυριον Ιησουν να πεμψω προς εσας ταχεως τον Τιμοθεον, δια να ευφραινωμαι και εγω μαθων την καταστασιν σας

Защото нямам никой друг единомислен, който да се погрижи искрено за вас.

διοτι δεν εχω ουδενα ισοψυχον, οστις να μεριμνηση γνησιως περι της καταστασεως σας

Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е на Иисус Христос.

επειδη παντες ζητουσι τα εαυτων, ουχι τα του Ιησου Χριστου

А вие знаете неговата изпитана вярност – че той е служил заедно с мен на благовестието така, както дете – на баща си.

γνωριζετε δε την δοκιμασιαν αυτου, οτι ως τεκνον μετα του πατρος εδουλευσε μετ εμου εις το ευαγγελιον.

Затова се надявам да го изпратя веднага, щом разбера какво ще стане с мен.

Τουτον λοιπον ελπιζω να πεμψω ευθυς, καθως ιδω το τελος των υποθεσεων μου

Но съм уверен в Господа, че и аз самият скоро ще дойда.

πεποιθα δε επι τον Κυριον οτι και εγω θελω ελθει ταχεως.

Счетох обаче за нужно да ви изпратя брат Епафродит, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в моите нужди,

Εστοχασθην ομως αναγκαιον να πεμψω προς εσας τον Επαφροδιτον τον αδελφον και συνεργον και συστρατιωτην μου, απεσταλμενον δε απο σας και υπηρετησαντα εις την χρειαν μου,

понеже копнееше за всички вас и беше обезпокоен, защото бяхте чули, че бил болен.

επειδη επεποθει ολους εσας και ελυπειτο, διοτι ηκουσατε οτι ησθενησε.

И наистина, той боледува почти до смърт, но Бог се смили над него; и не само над него, но и над мен, за да нямам скръб върху скръб.

Και τωοντι ησθενησε μεχρι θανατου αλλ ο Θεος ηλεησεν αυτον, ουχι δε αυτον μονον, αλλα και εμε, δια να μη λαβω λυπην επι λυπην.

Затова и по-скоро го изпратих, така че като го видите, да се зарадвате, а и аз да бъда по-малко тъжен.

Οθεν επεμψα αυτον μετα περισσοτερας σπουδης, δια να χαρητε ιδοντες αυτον παλιν, και εγω να εχω ολιγωτεραν λυπην.

И така, приемете го в Господа с пълна радост и имайте почит към такива братя,

Δεχθητε λοιπον αυτον εν Κυριω μετα πασης χαρας και τιματε τους τοιουτους,

понеже заради делото на Христос той дойде близо до смърт, като рискува живота си, за да запълни недостига на вашето служение за мен.

επειδη δια το εργον του Χριστου επλησιασε μεχρι θανατου, καταφρονησας την ζωην αυτου, δια να αναπληρωση την ελλειψιν υμων της εις εμε υπηρεσιας.