Job 8

Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

Και απεκριθη Βιλδαδ ο Σαυχιτης και ειπεν

Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър?

Εως ποτε θελεις λαλει ταυτα; και οι λογοι του στοματος σου θελουσιν εισθαι ως ανεμος σφοδρος;

Ще изкриви ли Бог съда? Всемогъщият ще изкриви ли правдата?

Μηπως ο Θεος ανατρεπει την κρισιν; η ο Παντοδυναμος ανατρεπει το δικαιον;

Ако синовете ти са съгрешили против Него, Той ги е отхвърлил заради престъплението им.

Εαν οι υιοι σου ημαρτησαν εις αυτον, παρεδωκεν αυτους εις την χειρα της ανομιας αυτων.

Ако ти би потърсил усърдно Бога и би помолил Всемогъщия за милост,

Εαν συ ηθελες ζητησει τον Θεον πρωι, και ηθελες δεηθη του Παντοδυναμου

ако би бил чист и праведен, Той непременно би се събудил сега заради теб и би дал благоденствие на праведното ти жилище.

εαν ησο καθαρος και ευθυς, βεβαιως τωρα ηθελεν εγερθη δια σε, και ηθελεν ευτυχει η κατοικια της δικαιοσυνης σου.

И да е било началото ти малко, краят ти ще се увеличи много.

Και αν η αρχη σου ητο μικρα, τα υστερα σου ομως ηθελον μεγαλυνθη σφοδρα.

Защото, разпитай, моля те, предишния род и размисли върху откритото от бащите им;

Επειδη ερωτησον, παρακαλω, περι των προτερων γενεων, και ερευνησον ακριβως περι των πατερων αυτων

понеже ние сме едва от вчера и не знаем нищо, защото земните ни дни са като сянка.

διοτι ημεις ειμεθα χθεσινοι, και δεν εξευρομεν ουδεν, επειδη αι ημεραι ημων επι της γης ειναι σκια

Те няма ли да те научат, да ти кажат, да отронят думи от сърцето си?

δεν θελουσι σε διδαξει αυτοι, και σοι ειπει και προφερει λογους εκ της καρδιας αυτων;

Никне ли шавар без блато? Расне ли тръстика без вода?

Θαλλει ο παπυρος ανευ πηλου; αυξανει ο σχοινος ανευ υδατος;

Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.

Ενω ειναι ετι πρασινος και αθεριστος, ξηραινεται προ παντος χορτου.

Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине,

Ουτως ειναι αι οδοι παντων των λησμονουντων τον Θεον και η ελπις του υποκριτου θελει χαθη

увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина.

η ελπις αυτου θελει κοπη, και το θαρρος αυτου θελει εισθαι ιστος αραχνης.

Той се опира на къщата си, но тя не устоява; хваща се здраво за нея, но тя не издържа.

Θελει επιστηριχθη επι την οικιαν αυτου, πλην αυτη δεν θελει σταθη θελει κρατησει αυτην, πλην δεν θελει ανορθωθη.

Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.

Ειναι χλωρος εμπροσθεν του ηλιου, και ο κλαδος αυτου απλονεται εις τον κηπον αυτου.

Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.

Αι ριζαι αυτου περιπλεκονται εις τον σωρον των λιθων, και εκλεγει τον πετρωδη τοπον.

Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал.

Εαν εξαλειφθη απο του τοπου αυτου, τοτε θελει αρνηθη αυτον, λεγων, Δεν σε ειδον.

Ето, това е радостта на пътя му! А от пръстта изникват други.

Ιδου, αυτη ειναι η χαρα της οδου αυτου, και εκ του χωματος αλλοι θελουσι αναβλαστησει.

Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подаде ръка на злодеите.

Ιδου, ο Θεος δεν θελει απορριψει τον αμεμπτον, ουδε θελει πιασει την χειρα των κακοποιων

Докато напълни устата ти със смях и устните ти със ликуване,

εωσου γεμιση το στομα σου απο γελωτος, και τα χειλη σου αλαλαγμου.

онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече!

Οι μισουντες σε θελουσιν ενδυθη αισχυνην και η κατοικια των ασεβων δεν θελει υπαρχει.