Job 41

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Δυνασαι να συρης εξω τον Λευιαθαν δια αγκιστρου; η να περιδεσης την γλωσσαν αυτου με φορβιαν;

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Δυνασαι να βαλης χαλινον εις την ρινα αυτου; η να τρυπησης την σιαγονα αυτου με ακανθαν;

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Θελει πληθυνει προς σε ικεσιας; θελει σοι λαλησει μετα γλυκυτητος;

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Θελει καμει συνθηκην μετα σου; θελεις παρει αυτον δια δουλον παντοτεινον;

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Θελεις παιζει μετ αυτου ως μετα πτηνου; η θελεις δεσει αυτον δια τας θεραπαινας σου;

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Θελουσι καμει οι φιλοι συμποσιον εξ αυτου; θελουσι μοιρασει αυτον μεταξυ των εμπορων;

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Δυνασαι να γεμισης το δερμα αυτου με βελη; η την κεφαλην αυτου με αλιευτικα καμακια;

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Βαλε την χειρα σου επ αυτον ενθυμηθητι τον πολεμον μη καμης πλεον τουτο.

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Ιδου, η ελπις να πιαση τις αυτον ειναι ματαια δεν ηθελε μαλιστα εκπλαγη εις την θεωριαν αυτου;

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

Ουδεις ειναι τοσον τολμηρος ωστε να εγειρη αυτον και τις δυναται να σταθη εμπροσθεν εμου;

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Τις προτερον εδωκεν εις εμε και να ανταποδοσω; τα υποκατω παντος του ουρανου ειναι εμου.

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

Δεν θελω σιωπησει τα μελη αυτου ουδε την δυναμιν ουδε την ευαρεστον αυτου συμμετριαν.

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

Τις να εξιχνιαση την επιφανειαν του ενδυματος αυτου; τις να εισελθη εντος των διπλων σιαγονων αυτου;

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

Τις δυναται να ανοιξη τας πυλας του προσωπου αυτου; οι οδοντες αυτου κυκλω ειναι τρομεροι.

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

Αι ισχυραι ασπιδες αυτου ειναι το εγκαυχημα αυτου, συγκεκλεισμεναι ομου δια σφιγκτου σφραγισματος

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

η μια ενουται μετα της αλλης, ωστε ουδε αηρ δυναται να περαση δι αυτων

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

ειναι προσκεκολλημεναι η μια μετα της αλλης συνεχονται ουτως, ωστε δεν δυνανται να αποσπασθωσιν.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

Εις τον πταρνισμον αυτου λαμπει φως, και οι οφθαλμοι αυτου ειναι ως τα βλεφαρα της αυγης.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

Εκ του στοματος αυτου εξερχονται λαμπαδες καιομεναι και σπινθηρες πυρος εξακοντιζονται.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

Εκ των μυκτηρων αυτου εξερχεται καπνος, ως εξ αγγειου κοχλαζοντος η λεβητος.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

Η πνοη αυτου αναπτει ανθρακας, και φλοξ εξερχεται εκ του στοματος αυτου

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Εν τω τραχηλω αυτου κατοικει δυναμις, και τρομος προπορευεται εμπροσθεν αυτου.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

Τα στρωματα της σαρκος αυτου ειναι συγκεκολλημενα ειναι στερεα επ αυτον δεν δυνανται να σαλευθωσιν.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

Η καρδια αυτου ειναι στερεα ως λιθος σκληρα μαλιστα ως η κατω μυλοπετρα.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

Οτε ανεγειρεται, φριττουσιν οι δυνατοι, και εκ του φοβου παραφρονουσιν.

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

Η ρομφαια του συναπαντωντος αυτον δεν δυναται να ανθεξη η λογχη, το δορυ, ουδε ο θωραξ.

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Θεωρει τον σιδηρον ως αχυρον, τον χαλκον ως ξυλον σαθρον.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Τα βελη δεν δυνανται να τρεψωσιν αυτον εις φυγην αι πετραι της σφενδονης ειναι εις αυτον ως στυπιον.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Τα ακοντια λογιζονται ως στυπιον γελα εις το σεισμα της λογχης.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Οξεις λιθοι κοιτονται υποκατω αυτου υποστρονει τα αγκυλωτα σωματα επι πηλου.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

Καμνει την αβυσσον ως λεβητα να κοχλαζη καθιστα την θαλασσαν ως σκευος μυρεψου.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

Αφινει οπισω την πορειαν φωτεινην ηθελε τις υπολαβει την αβυσσον ως πολιαν.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Επι της γης δεν υπαρχει ομοιον αυτου, δεδημιουργημενον ουτως αφοβον.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.

Περιορα παντα τα υψηλα ειναι βασιλευς επι παντας τους υιους της υπερηφανιας.