Job 4

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Τοτε Ελιφας ο Θαιμανιτης απεκριθη και ειπεν

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

Εαν επιχειρισθωμεν να λαλησωμεν προς σε, θελεις δυσαρεστηθη; αλλα τις δυναται να κρατηθη απο του να ομιληση;

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

Ιδου, συ ενουθετησας πολλους και χειρας αδυνατους ενισχυσας.

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

Οι λογοι σου υπεστηριξαν τους κλονιζομενους, και γονατα καμπτοντα ενεδυναμωσας.

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

Τωρα δε ηλθεν επι σε τουτο, και βαρυθυμεις σε εγγιζει, και ταραττεσαι.

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

Ο φοβος σου δεν ειναι το θαρρος σου, και η ευθυτης των οδων σου η ελπις σου;

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

Ενθυμηθητι, παρακαλω τις αθωος ων απωλεσθη; και που εξωλοθρευθησαν οι ευθεις;

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

Καθως εγω ειδον, οσοι ηροτριασαν ανομιαν και εσπειραν ασεβειαν, θεριζουσιν αυτας

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

εξολοθρευονται υπο του φυσηματος του Θεου, και απο της πνοης των μυκτηρων αυτου αφανιζονται

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

ο βρυγμος του λεοντος και η φωνη του αγριου λεοντος και το γαυριαμα των σκυμνων, εσβεσθησαν

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

ο λεων απολλυται δι ελλειψιν θηραματος, και οι σκυμνοι της λεαινας διασκορπιζονται.

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

Και λογος ηλθεν επ εμε κρυφιως, και το ωτιον μου ελαβε τι παρ αυτου.

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

Εν μεσω των στοχασμων δια τα οραματα της νυκτος, οτε βαθυς υπνος πιπτει επι τους ανθρωπους,

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

Φρικη συνελαβε με και τρομος, και μεγαλως τα οστα μου συνεσεισε.

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

Και πνευμα διηλθεν απ εμπροσθεν μου, αι τριχες του σωματος μου ανεσηκωθησαν

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

εσταθη, αλλ εγω δεν διεκρινα την μορφην αυτου σχημα εφανη εμπροσθεν των οφθαλμων μου ηκουσα λεπτον φυσημα και φωνην λεγουσαν,

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

Ο ανθρωπος θελει εισθαι δικαιοτερος του Θεου; θελει εισθαι ο ανθρωπος καθαρωτερος του Ποιητου αυτου;

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

Ιδου, αυτος δεν εμπιστευεται εις τους δουλους αυτου, και εν τοις αγγελοις αυτου βλεπει ελαττωμα

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

ποσω μαλλον εις τους κατοικουντας οικιας πηλινας, αιτινες εχουσι το θεμελιον αυτων εν τω χωματι και αφανιζονται εμπροσθεν του σαρακιου;

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

Απο πρωι εως εσπερας φθειρονται χωρις να νοηση τις, αφανιζονται δια παντος.

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.

Το μεγαλειον αυτων το εν αυτοις δεν παρερχεται; Αποθνησκουσιν, αλλ ουχι εν σοφια.