Job 28

Наистина има рудници за сребро и място за пречистване на злато.

Βεβαιως ειναι τοπος του αργυριου οθεν εξαγεται, και τοπος του χρυσιου οπου καθαριζεται

От земята се взема желязо и от камък мед се топи.

ο σιδηρος λαμβανεται εκ της γης και ο χαλκος χυνεται εκ της πετρας.

Човек е сложил край на тъмнината и издирва скалите докрай в мрака и смъртната сянка.

Βαλλει μεν ο ανθρωπος ορια εις το σκοτος και ανιχνευει τα παντα μεχρι τελειοτητος τους λιθους του σκοτους και της σκιας του θανατου.

Отваря шахта далеч от човешко жилище, в места, забравени от човешки крак, висят и се люлеят, от хората далеч.

Χειμαρρος εξορμα εκ του τοπου οπου κατοικει υδατα αδοκιμαστα υπο του ποδος ταυτα ολιγοστευουσι και αναχωρουσιν απο των ανθρωπων.

Земята — от нея идва хлябът, а се разравя като огън.

Περι δε της γης, εξ αυτης εξερχεται ο αρτος και υποκατωθεν αυτης ανασκαπτεται ως υπο πυρος

Скалите й са източника на сапфири и в нея има златен прах —

οι λιθοι αυτης ειναι τοπος σαπφειρων και εν αυτη χωμα χρυσιου.

път, който хищна птица не познава, нито око на сокол е видяло;

Την οδον εκεινην δεν γνωριζει πτηνον και οφθαλμος γυπος δεν ειδεν αυτην

гордите зверове не са стъпвали по него, нито лъвът е минавал над него.

τα θηρια δεν επατησαν αυτην, ο αγριος λεων δεν επερασε δι αυτης.

На кремъка слага ръка, преобръща планините из основи.

Εκτεινει την χειρα αυτου επι τον σκληρον βραχον ανατρεπει τα ορη απο της ριζης.

Разсича проломи в скалите, всякакви скъпоценности гледа окото му.

Εγκοπτει ποταμους μεταξυ των βραχων και ο οφθαλμος αυτου ανακαλυπτει παν πολυτιμον.

Заприщва водните жили да не сълзят и изважда скритото на светлина.

Δεσμευει των ποταμων την πλημμυραν και το κεκρυμμενον εκφερει εις φως.

Но мъдростта къде се добива? И къде е мястото на разума?

Αλλ η σοφια ποθεν θελει ευρεθη; και που ειναι ο τοπος της συνεσεως;

Човекът не познава стойността й и тя не се намира в земята на живите.

Ο ανθρωπος δεν γνωριζει την τιμην αυτης και δεν ευρισκεται εν τη γη των ζωντων.

Бездната казва: Не е в мен. И морето казва: Не е при мен.

Η αβυσσος λεγει, δεν ειναι εν εμοι και η θαλασσα λεγει, δεν ειναι μετ εμου.

Не може да се даде за нея пречистено злато, ни сребро да се претегли като нейна цена.

Δεν δυναται να δοθη χρυσιον αντ αυτης και αργυριον δεν δυναται να ζυγισθη εις ανταλλαγμα αυτης.

Не може се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир.

Δεν δυναται να εκτιμηθη με το χρυσιον του Οφειρ, με τον πολυτιμον ονυχα και σαπφειρον.

Злато или кристал не могат с нея да се мерят, нито да се размени с произведения от чисто злато.

Το χρυσιον και ο κρυσταλλος δεν δυναται να εξισωθωσι με αυτην και ανταλλαγμα αυτης να γεινη με σκευη καθαρωτατου χρυσιου.

Корали и кристали няма даже да се споменат, защото стойността на мъдростта е повече от скъпоценни камъни.

Δεν θελει μνημονευθη κοραλλιον, η μαργαριται διοτι η τιμη της σοφιας ειναι υπερτερα των πολυτιμων λιθων.

Етиопският топаз не може с нея да се мери, нито може да се оцени тя с чисто злато.

Το τοπαζιον της Αιθιοπιας δεν θελει εξισωθη με αυτην δεν θελει εκτιμηθη με καθαρον χρυσιον.

Откъде тогава идва мъдростта? И къде е мястото на разума?

Ποθεν λοιπον ερχεται η σοφια; και που ειναι ο τοπος της συνεσεως;

Тя е укрита от очите на всички живи и е скрита от небесните птици.

Ειναι βεβαιως κεκρυμμενη απο των οφθαλμων παντων των ζωντων, και εσκεπασμενη απο των πτηνων του ουρανου.

Авадон и смъртта казват: С ушите си сме чули слух за нея.

Η απωλεια και ο θανατος λεγουσι, Δια των ωτων ημων ηκουσαμεν την φημην αυτης.

Бог разбира пътя й, Той мястото й знае.

Ο Θεος εννοει την οδον αυτης, και αυτος γνωριζει τον τοπον αυτης.

Понеже Той гледа до краищата на земята и вижда под цялото небе.

Επειδη αυτος θεωρει εως των περατων της γης, βλεπει υποκατω παντος του ουρανου,

Щом определи тегло на ветровете и претегли с мярка водите,

δια να ζυγιζη το βαρος των ανεμων, και να σταθμιζη τα υδατα με μετρον.

когато направи закон за дъжда и пътека за светкавицата на гърма,

Οτε εκαμε νομον δια την βροχην και οδον δια την αστραπην της βροντης,

тогава Той я видя и я обяви; установи я и също я изследва.

τοτε ειδε και εφανερωσεν αυτην ητοιμασεν αυτην και μαλιστα εξιχνιασεν αυτην.

И каза на човека: Ето, страхът от Господа, това е мъдрост, отдалечаване от зло е разум.

Και ειπε προς τον ανθρωπον, Ιδου, ο φοβος του Κυριου, ουτος ειναι η σοφια, και η αποχη απο του κακου συνεσις.