Job 10

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

Η ψυχη μου εβαρυνθη την ζωην μου θελω παραδοθη εις το παραπονον μου θελω λαλησει εν τη πικρια της ψυχης μου.

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

Θελω ειπει προς τον Θεον, μη με καταδικασης δειξον μοι δια τι με δικαζεις.

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

Ειναι καλον εις σε να καταθλιβης, να καταφρονης το εργον των χειρων σου και να ευοδονης την βουλην των ασεβων;

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

Σαρκος οφθαλμους εχεις; η βλεπεις καθως βλεπει ανθρωπος;

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

Ανθρωπινος ειναι ο βιος σου; η τα ετη σου ως ημεραι ανθρωπου,

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

ωστε αναζητεις την ανομιαν μου και ανερευνας την αμαρτιαν μου;

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

Ενω εξευρεις οτι δεν ησεβησα και δεν υπαρχει ο ελευθερων εκ των χειρων σου.

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

Αι χειρες σου με εμορφωσαν και με επλασαν ολον κυκλω και με καταστρεφεις.

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

Ενθυμηθητι, δεομαι, οτι ως πηλον με εκαμες και εις χωμα θελεις με επιστρεψει.

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

Δεν με ημελξας ως γαλα και με επηξας ως τυρον;

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

Δερμα και σαρκα με ενεδυσας και με οστα και νευρα με περιεφραξας.

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

Ζωην και ελεος εχαρισας εις εμε, και η επισκεψις σου εφυλαξε το πνευμα μου

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

ταυτα ομως εκρυπτες εν τη καρδια σου εξευρω οτι τουτο ητο μετα σου.

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

Εαν αμαρτησω, με παραφυλαττεις, και απο της ανομιας μου δεν θελεις με αθωωσει.

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

Εαν ασεβησω, ουαι εις εμε και εαν ημαι δικαιος, δεν δυναμαι να σηκωσω την κεφαλην μου ειμαι πληρης ατιμιας ιδε λοιπον την θλιψιν μου,

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

διοτι αυξανει. Με κυνηγεις ως αγριος λεων και επιστρεφων δεικνυεσαι θαυμαστος κατ εμου.

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

Ανανεονεις τους μαρτυρας σου εναντιον μου, και πληθυνεις την οργην σου κατ εμου αλλαγαι στρατευματος γινονται επ εμε.

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

Δια τι λοιπον με εξηγαγες εκ της μητρας; ειθε να εξεπνεον, και οφθαλμος να μη με εβλεπεν.

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

Ηθελον εισθαι ως μη υπαρξας ηθελον φερθη εκ της μητρας εις τον ταφον.

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

Αι ημεραι μου δεν ειναι ολιγαι; παυσον λοιπον, και αφες με, δια να αναλαβω ολιγον,

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

πριν υπαγω οθεν δεν θελω επιστρεψει, εις γην σκοτους και σκιας θανατου

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.

γην γνοφεραν, ως το σκοτος της σκιας του θανατου, οπου ταξις δεν ειναι, και το φως ειναι ως το σκοτος.