Ezekiel 19

А ти, надигни оплакване за израилевите първенци.

Και συ αναλαβε θρηνον δια τους ηγεμονας του Ισραηλ,

И кажи: Каква лъвица беше майка ти! Лежеше между лъвовете, отгледа лъвчетата си сред млади лъвове.

και ειπε, Τι ειναι η μητηρ σου; Λεαινα κειται μεταξυ λεοντων, εθρεψε τα βρεφη αυτης εν μεσω σκυμνων.

Тя отхрани едно от лъвчетата си, то стана млад лъв и се научи да лови плячка, ядеше хора.

Και ανεθρεψεν εν εκ των βρεφων αυτης και εγεινε σκυμνος και εμαθε να αρπαζη το θηραμα ανθρωπους ετρωγε.

И народите чуха за него, той се хвана в ямата им и с куки го отведоха в египетската земя.

Και τα εθνη ηκουσαν περι αυτου επιασθη εν τω λακκω αυτων, και εφεραν αυτον με αλυσεις εις την γην της Αιγυπτου.

И видя, като почака, че надеждата й се изгуби, взе още едно от лъвчетата си и направи и него млад лъв.

Και ιδουσα οτι η ελπις αυτης εματαιωθη και εχαθη, ελαβεν εν αλλο εκ των βρεφων αυτης και εκαμεν αυτο σκυμνον.

И той ходеше между лъвове, стана млад лъв и се научи да лови плячка, ядеше хора.

Και αναστρεφομενον εν μεσω των λεοντων εγεινε σκυμνος και εμαθε να αρπαζη θηραμα ανθρωπους ετρωγε.

Той позна дворците им и опустоши градовете им. И земята и всичко, което я изпълваше, се ужасяваше от гласа на рева му.

Και εγνωρισε τα παλατια αυτων και ερημονε τας πολεις αυτων και ητο ηφανισμενη η γη και το πληρωμα αυτης απο του ηχου του βρυχηματος αυτου.

И народите от околните области се надигнаха против него и разпростряха върху него мрежите си, и той се хвана в ямата им.

Και τα εθνη παρεταχθησαν εναντιον αυτου κυκλοθεν εκ των επαρχιων και ηπλωσαν κατ αυτου τα βροχια αυτων, και επιασθη εν τω λακκω αυτων.

И с куки го сложиха в клетка и го откараха при вавилонския цар, въведоха го в крепост, за да не се чуе вече гласът му по израилевите планини.

Και εβαλον αυτον με αλυσεις εις κλωβιον και εφεραν αυτον προς τον βασιλεα της Βαβυλωνος εν δεσμωτηριω εισηγαγον αυτον, δια να μη ακουσθη πλεον φωνη αυτου επι τα ορη του Ισραηλ.

Майка ти беше като лоза, като теб, посадена при вода. Стана плодовита и клонеста от многото вода.

Η μητηρ σου, καθ ομοιωσιν σου, ητο ως αμπελος πεφυτευμενη πλησιον των υδατων εγεινε καρποφορος και πληρης κλαδων δια τα πολλα υδατα.

И станаха по нея здрави пръчки за жезли на владетелите. И ръстът й се извиси досред гъстите клони, и стана видна с височината си, с многото си клони.

Και εγειναν εις αυτην �αβδοι ισχυραι δια σκηπτρα των κρατουντων και ο κορμος αυτης υψωθη εν μεσω των πυκνων κλαδων, και εγεινε περιβλεπτος κατα το υψος αυτης μεταξυ του πληθους των βλαστων αυτης.

Но беше изтръгната с ярост и хвърлена на земята, и източният вятър изсуши плода й; силните й пръчки се счупиха и изсъхнаха, огън ги пояде.

Απεσπασθη ομως μετα θυμου, ερριφθη κατα γης, και ανατολικος ανεμος κατεξηρανε τον καρπον αυτης αι ισχυραι αυτης �αβδοι συνεθλασθησαν και εξηρανθησαν πυρ κατεφαγεν αυτας.

А сега е посадена в пустиня, в суха и жадна земя.

Και τωρα ειναι πεφυτευμενη εν ερημω, εν ξηρα και ανυδρω γη.

И огън излезе от една пръчка от клоните й и пояде плода й. И няма вече в нея силна пръчка за жезъл на владетел. Това е оплакване, и ще бъде за оплакване.

Και εξηλθε πυρ απο �αβδου τινος εκ των κλαδων αυτης και κατεφαγε τον καρπον αυτης, ωστε δεν υπηρχε πλεον εν αυτη �αβδος ισχυρα δια σκηπτρον ηγεμονιας ουτος ειναι ο θρηνος και θελει εισθαι εις θρηνον.