II Samuel 22

И Давид говори на ГОСПОДА думите на тази песен в деня, когато ГОСПОД го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул.

Και ελαλησεν ο Δαβιδ προς τον Κυριον τους λογους της ωδης ταυτης, καθ ην ημεραν ο Κυριος ηλευθερωσεν αυτον εκ χειρος παντων των εχθρων αυτου και εκ χειρος του Σαουλ

И каза: ГОСПОД е скала моя, крепост моя и избавител мой.

και ειπεν, Ο Κυριος ειναι πετρα μου και φρουριον μου και ελευθερωτης μου

Бог е моя канара, на когото се уповавам, щит мой и рогът на спасението ми, висока моя кула и мое прибежище, мой спасител — Ти ме избавяш от насилие.

ο Θεος ειναι ο βραχος μου επ αυτον θελω ελπιζει η ασπις μου και το κερας της σωτηριας μου, ο υψηλος πυργος μου και η καταφυγη μου, ο σωτηρ μου συ εσωσας με εκ της αδικιας.

Ще призова ГОСПОДА, който е достоен за хвала, и ще бъда спасен от враговете си.

Θελω επικαλεσθη τον αξιυμνητον Κυριον, και εκ των εχθρων μου θελω σωθη.

Защото вълните на смъртта ме обхванаха, пороите на злото ме ужасиха.

Οτε του θανατου τα κυματα με περιεκυκλωσαν, χειμαρροι ανομιας με κατετρομαξαν,

Връзките на Шеол ме обвиха, примките на смъртта ме стигнаха.

οι πονοι του αδου με περιεκυκλωσαν, αι παγιδες του θανατου με εφθασαν,

В притеснението си призовах ГОСПОДА и призовах своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми стигна до ушите Му.

εν τη στενοχωρια μου επεκαλεσθην τον Κυριον, και προς τον Θεον μου εβοησα και ηκουσε της φωνης μου εκ του ναου αυτου, και η κραυγη μου ηλθεν εις τα ωτα αυτου.

Тогава земята се поклати и потресе, основите на небето се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи.

Τοτε εσαλευθη και εντρομος εγεινεν η γη τα θεμελια του ουρανου εταραχθησαν και εσαλευθησαν, διοτι ωργισθη.

Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му пояждаше, въглени се разпалиха от Него.

Καπνος ανεβαινεν εκ των μυκτηρων αυτου, και πυρ κατατρωγον εκ του στοματος αυτου ανθρακες ανηφθησαν απ αυτου.

Той сведе и небесата и слезе и мрак беше под краката Му.

Και εκλινε τους ουρανους και κατεβη, και γνοφος υπο τους ποδας αυτου.

Възседна на херувим и долетя, и се яви на крилете на вятъра.

Και επεβη επι χερουβειμ και επεταξε, και εφανη επι πτερυγων ανεμων.

Направи от мрака шатри около Себе Си, насъбраните води, гъсти небесни облаци.

Και εθεσε σκηνην περιξ αυτου το σκοτος, υδατα ζοφερα, νεφη πυκνα των αερων.

От блясъка пред Него се разпалиха огнени въглени.

Ανθρακες πυρος εξεκαυθησαν εκ της λαμψεως της εμπροσθεν αυτου.

ГОСПОД прогърмя от небето и Всевишният издаде гласа Си.

Εβροντησεν ο Κυριος εξ ουρανου, και ο Υψιστος εδωκε την φωνην αυτου.

Изпрати стрели и ги разпръсна, светкавица — и ги обърка.

Και απεστειλε βελη και εσκορπισεν αυτους αστραπας, και συνεταραξεν αυτους.

Тогава се видяха коритата на моретата, основите на света се откриха от смъмрянето на ГОСПОДА, от духането на дъха на ноздрите Му.

Και εφανησαν οι πυθμενες της θαλασσης, ανεκαλυφθησαν τα θεμελια της οικουμενης, εις την επιτιμησιν του Κυριου, απο του φυσηματος της πνοης των μυκτηρων αυτου.

Посегна от горе, взе ме, извлече ме от големи води.

Εξαπεστειλεν εξ υψους ελαβε με ειλκυσε με εξ υδατων πολλων.

Избави ме от силния ми враг, от онези, които ме мразеха, защото бяха по-силни от мен.

Ηλευθερωσε με εκ του δυνατου εχθρου μου, και εκ των μισουντων με, διοτι ησαν δυνατωτεροι μου.

Те ме стигнаха в деня на бедствието ми, но ГОСПОД ми стана подкрепа.

Προεφθασαν με εν τη ημερα της θλιψεως μου αλλ ο Κυριος εσταθη το αντιστηριγμα μου

И Той ме изведе на широко, освободи ме, защото благоволи в мен.

Και εξηγαγε με εις ευρυχωριαν ηλευθερωσε με, διοτι ηυδοκησεν εις εμε.

ГОСПОД ми отдаде според правдата ми, според чистотата на ръцете ми ми отплати,

Αντημειψε με ο Κυριος κατα την δικαιοσυνην μου κατα την καθαροτητα των χειρων μου ανταπεδωκεν εις εμε.

защото пазих пътищата на ГОСПОДА и не се отклоних от моя Бог в безбожие;

Διοτι εφυλαξα τας οδους του Κυριου και δεν ησεβησα εκκλινας απο του Θεου μου.

защото всичките Му правила бяха пред мен, и наредбите Му — не се отдалечих от тях;

Διοτι πασαι αι κρισεις αυτου ησαν εμπροσθεν μου και απο των διαταγματων αυτου δεν απεμακρυνθην.

и непорочен бях пред Него и се опазих от беззаконието си.

Και εσταθην αμεμπτος προς αυτον, και εφυλαχθην απο της ανομιας μου.

И ГОСПОД ми отплати според правдата ми, според чистотата ми пред очите Му.

Και ανταπεδωκεν εις εμε ο Κυριος κατα την δικαιοσυνην μου, Κατα την καθαροτητα μου εμπροσθεν των οφθαλμων αυτου.

Към милостивия милостив ще се покажеш, към непорочния непорочен ще се покажеш,

Μετα οσιου, οσιος θελεις εισθαι, μετα ανδρος τελειου, τελειος θελεις εισθαι

към чистия чист ще се покажеш, а към кривия противен ще се покажеш.

μετα καθαρου, καθαρος θελεις εισθαι και μετα διεστραμμενου διεστραμμενα θελεις φερθη.

И потиснат народ Ти ще спасиш, но очите Ти са против гордите, Ти ги унижаваш.

Και θελεις σωσει λαον τεθλιμμενον επι δε τους υπερηφανους οι οφθαλμοι σου ειναι, δια να ταπεινωσης αυτους,

Ти си мой светилник, ГОСПОДИ; ГОСПОД озарява тъмнината ми.

διοτι συ εισαι ο λυχνος μου, Κυριε και ο Κυριος θελει φωτισει το σκοτος μου.

Защото с Теб разбивам полк, с моя Бог прескачам стена.

Διοτι δια σου θελω διασπασει στρατευμα δια του Θεου μου θελω υπερπηδησει τειχος.

Бог — пътят Му е съвършен, словото на ГОСПОДА е изпитано, Той е щит за всички, които се уповават на Него.

Του Θεου, η οδος αυτου ειναι αμωμος, ο λογος του Κυριου ειναι δεδοκιμασμενος ειναι ασπις παντων των ελπιζοντων επ αυτον.

Защото кой е Бог освен ГОСПОД? И кой е канара освен нашия Бог?

Διοτι τις Θεος, πλην του Κυριου; και τις φρουριον, πλην του Θεου ημων

Бог е силната ми крепост и води съвършено пътя ми.

ο Θεος ειναι το κραταιον οχυρωμα μου και καθιστων αμωμον την οδον μου.

Прави краката ми като на елените и ме поставя на височините ми.

Καμνει τους ποδας μου ως των ελαφων και με στηνει επι τους υψηλους τοπους μου.

Учи ръцете ми да воюват и ръцете ми опъват бронзов лък.

Διδασκει τας χειρας μου εις πολεμον, και εκαμε τοξον χαλκουν τους βραχιονας μου.

И Ти ми даде щита на спасението Си и снизхождението Ти ме възвеличи.

Και εδωκας εις εμε την ασπιδα της σωτηριας σου και η αγαθοτης σου με εμεγαλυνεν.

Ти разшири стъпките ми под мен и краката ми не се подхлъзнаха.

Συ επλατυνας τα βηματα μου υποκατω μου, και οι ποδες μου δεν εκλονισθησαν.

Гоних враговете си и ги изтребих, и не се върнах, докато не се довършиха.

Κατεδιωξα τους εχθρους μου και ηφανισα αυτους και δεν επεστρεψα εωσου συνετελεσα αυτους.

Довърших ги и ги разбих, и не се вдигнаха, и паднаха под краката ми.

Και συνετελεσα αυτους, και δεν ηδυνηθησαν να ανεγερθωσιν και επεσον υπο τους ποδας μου.

И Ти ме препаса със сила за бой, повали под мен онези, които се надигат против мен.

Και περιεζωσας με δυναμιν εις πολεμον συνεκαμψας υποκατω μου τους επανισταμενους επ εμε.

Обърна към мен гърба на враговете ми, унищожих онези, които ме мразеха.

Και εκαμες τους εχθρους μου να στρεψωσιν εις εμε τα νωτα, και εξωλοθρευσα τους μισουντας με.

Огледаха се, но нямаше кой да ги спаси, към ГОСПОДА, но не им отговори.

Περιεβλεψαν, αλλ ουδεις ο σωζων εβοησαν προς τον Κυριον, και δεν εισηκουσεν αυτων.

И аз ги стрих като земния прах, смачках ги и ги стъпках като уличната кал.

Και κατελεπτυνα αυτους ως την σκονην της γης συνετριψα αυτους ως τον πηλον της οδου και κατεπατησα αυτους.

И Ти ме избави от разприте на народа ми, запази ме за глава на народите; народ, който не познавах, ми слугува.

Και ηλευθερωσας με εκ των αντιλογιων του λαου μου κατεστησας με κεφαλην εθνων λαος, τον οποιον δεν εγνωρισα, εδουλευσεν εις εμε.

Чужденци ми се покоряват лицемерно; щом чуха, ми се подчиниха.

Ξενοι υπεταχθησαν εις εμε μολις ηκουσαν, και υπηκουσαν εις εμε.

Чужденци отслабват и излизат разтреперени от крепостите си.

Ξενοι παρελυθησαν και κατετρομαξαν εκ των αποκρυφων τοπων αυτων.

Жив е ГОСПОД, и благословена канарата ми! И да се възвиси Бог, канарата на спасението ми,

Ζη Κυριος και ευλογημενον το φρουριον μου και ας υψωθη ο Θεος, το φρουριον της σωτηριας μου.

Бог, който отмъсти за мен и покори под мен народите,

Ο Θεος, ο εκδικων με και υποταττων τους λαους υποκατω μου

и който ме изведе отсред враговете ми. Да, Ти ме извиси над онези, които се надигнаха против мен, избави ме от насилника.

Και ο εξαγαγων με εκ των εχθρων μου συ, ναι, με υψονεις υπερανω των επανισταμενων επ εμε ηλευθερωσας με απο ανδρος αδικου.

Затова, ГОСПОДИ, ще Те славя сред народите и Името Ти ще възпея.

Δια τουτο θελω σε υμνει, Κυριε, μεταξυ των εθνων και εις το ονομα σου θελω ψαλλει.

Ти правиш велики спасенията на царя Си и оказваш милост на помазаника Си, на Давид и на потомството му до века.

Αυτος μεγαλυνει τας σωτηριας του βασιλεως αυτου και καμνει ελεος εις τον κεχρισμενον αυτου, εις τον Δαβιδ και εις το σπερμα αυτου εως αιωνος.