II Samuel 1

А след смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните, Давид остана два дни в Сиклаг.

Μετα δε τον θανατον του Σαουλ, αφου επεστρεψεν ο Δαβιδ απο της σφαγης των Αμαληκιτων, εκαθησεν ο Δαβιδ εν Σικλαγ δυο ημερας

А на третия ден, ето, дойде един човек от стана на Саул с раздрани дрехи и пръст на главата си. И като дойде при Давид, падна на земята и се поклони.

την δε τριτην ημεραν, ιδου, ηλθεν ανθρωπος εκ του στρατοπεδου απο πλησιον του Σαουλ, εχων διεσχισμενα τα ιματια αυτου και χωμα επι της κεφαλης αυτου και καθως εισηλθε προς τον Δαβιδ, επεσεν εις την γην και προσεκυνησε.

И Давид му каза: Откъде идваш? А той му каза: Избягах от израилевия стан.

Και ειπε προς αυτον ο Δαβιδ, Ποθεν ερχεσαι; Ο δε ειπε προς αυτον, Εγω εκ του στρατοπεδου του Ισραηλ διεσωθην.

И Давид му каза: Какво стана? Моля те, кажи ми! А той отговори: Народът побягна от битката и също много от народа паднаха и са мъртви; и Саул и синът му Йонатан също са мъртви.

Και ειπε προς αυτον ο Δαβιδ, Τι συνεβη; ειπε μοι, παρακαλω. Και απεκριθη, Οτι εφυγεν ο λαος εκ της μαχης, και πολλοι μαλιστα εκ του λαου επεσον και απεθανον απεθανον δε και Σαουλ και Ιωναθαν ο υιος αυτου.

Тогава Давид каза на младежа, който му съобщи: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са мъртви?

Και ειπεν ο Δαβιδ προς τον νεον τον απαγγελλοντα προς αυτον, Πως εξευρεις οτι απεθανεν ο Σαουλ, και Ιωναθαν ο υιος αυτου;

А младежът, който му съобщи, каза: Случайно се оказах на хълма Гелвуе и ето, Саул се подпираше на копието си; и ето, колесниците и конниците го настигаха.

Και ειπεν ο νεος ο απαγγελλων προς αυτον, Ευρεθην κατα τυχην εν τω ορει Γελβουε, και ιδου, ο Σαουλ ητο κεκλιμενος επι του δορατος αυτου, και ιδου, αι αμαξαι και οι ιππεις κατεφθανον αυτον.

И той погледна назад и ме видя, и ме повика. И аз казах: Ето ме.

και οτε εβλεψεν εις τα οπισω αυτου, με ειδε και με εκαλεσε και απεκριθην, Ιδου, εγω.

И той ми каза: Кой си ти? А аз му отговорих: Амаличанин съм.

Και ειπε προς εμε, Ποιος εισαι; Και απεκριθην προς αυτον, Ειμαι Αμαληκιτης.

Тогава ми каза: Моля те, ела до мен и ме убий, понеже ме обзе силна болка, а целият ми живот е още в мен!

Παλιν ειπε προς εμε, Στηθι επανω μου, παρακαλω, και θανατωσον με διοτι σκοτοδινιασις με κατελαβεν, επειδη η ζωη μου ειναι ετι ολη εν εμοι.

И аз застанах до него и го убих, понеже бях сигурен, че не може да живее, след като беше паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.

Εσταθην λοιπον επ αυτον και εθανατωσα αυτον επειδη ημην βεβαιος οτι δεν ηδυνατο να ζηση αφου επεσε και ελαβον το διαδημα το επι της κεφαλης αυτου και το βραχιολιον το εν τω βραχιονι αυτου, και εφερα αυτα ενταυθα προς τον κυριον μου.

Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, а също и всичките мъже, които бяха с него.

Τοτε πιασας ο Δαβιδ τα ιματια αυτου, διεσχισεν αυτα και παντες ομοιως οι ανδρες οι μετ αυτου.

И скърбиха и плакаха, и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, и за ГОСПОДНИЯ народ, и за израилевия дом, понеже бяха паднали от меча.

Και επενθησαν και εκλαυσαν και ενηστευσαν εως εσπερας δια τον Σαουλ και δια Ιωναθαν τον υιον αυτου και δια τον λαον του Κυριου και δια τον οικον του Ισραηλ, διοτι επεσον δια �ομφαιας.

И Давид каза на младежа, който му съобщи: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

Ειπε δε ο Δαβιδ προς τον νεον, τον απαγγελλοντα προς αυτον, Ποθεν εισαι; Και απεκριθη, Ειμαι υιος παροικου τινος Αμαληκιτου.

Тогава Давид му каза: Как не се убоя да простреш ръката си и да погубиш ГОСПОДНИЯ помазаник?

Και ειπε προς αυτον ο Δαβιδ, Πως δεν εφοβηθης να επιβαλης την χειρα σου δια να θανατωσης τον κεχρισμενον του Κυριου;

И Давид повика едно от момчетата и каза: Приближи се и го нападни! И той го удари, така че умря.

Και εκαλεσεν ο Δαβιδ ενα εκ των νεων και ειπε, Πλησιασον, πεσον επ αυτον. Και επαταξεν αυτον, και απεθανε.

И Давид му каза: Кръвта ти е на главата ти, защото устата ти свидетелства против теб, като каза: Аз убих ГОСПОДНИЯ помазаник.

Και ειπε προς αυτον ο Δαβιδ, Το αιμα σου επι της κεφαλης σου διοτι το στομα σου εμαρτυρησεν εναντιον σου, λεγων, Εγω εθανατωσα τον κεχρισμενον του Κυριου.

Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан с това оплакване,

Και εθρηνησεν ο Δαβιδ τον θρηνον τουτον επι τον Σαουλ και επι Ιωναθαν τον υιον αυτου

и поръча да научат юдовите синове на Песента на лъка. Ето, тя е записана в Книгата на Праведния.

και παρηγγειλε να διδαξωσι τους υιους Ιουδα τουτο το ασμα του τοξου ιδου, ειναι γεγραμμενον εν τω βιβλιω του Ιασηρ.

Красотата ти, Израилю, е убита по височините ти! Как паднаха силните!

Ω δοξα του Ισραηλ, επι τους υψηλους τοπους σου κατηκοντισμενη. Πως επεσον οι δυνατοι.

Не разказвайте в Гет, не известявайте по улиците на Аскалон, за да не ликуват филистимските дъщери, за да не тържествуват дъщерите на необрязаните!

Μη αναγγειλητε εις την Γαθ, μη διακηρυξητε εις τας πλατειας της Ασκαλωνος, μηποτε χαρωσιν αι θυγατερες των Φιλισταιων, μηποτε αγαλλιασωνται αι θυγατερες των απεριτμητων

О, гелвуйски планини, нека няма на вас роса или дъжд, нито ниви на приноси; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, непомазан с масло.

Ορη τα εν Γελβουε, Ας μη ηναι δροσος μηδε βροχη εφ υμας, μηδε αγροι διδοντες απαρχας διοτι εκει απερριφθη η ασπις των ισχυρων, Η ασπις του Σαουλ, ως να μη εχρισθη δι ελαιου.

От кръвта на убитите, от тлъстината на силните лъкът на Йонатан не се обръщаше назад и мечът на Саул не се връщаше празен.

Απο του αιματος των πεφονευμενων, απο του στεατος των ισχυρων, το τοξον του Ιωναθαν δεν εστρεφετο οπισω, και η �ομφαια του Σαουλ δεν επεστρεφε κενη.

Саул и Йонатан, възлюбени и приятни в живота си, не се разделиха и в смъртта си. Те бяха по-бързи от орли, бяха по-силни от лъвове.

Σαουλ και Ιωναθαν ησαν οι ηγαπημενοι και ερασμιοι εν τη ζωη αυτων, και εν τω θανατω αυτων δεν εχωρισθησαν ησαν ελαφροτεροι αετων, δυνατωτεροι λεοντων.

О, израилеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше разкошно в пурпур, който слагаше златни украшения по дрехите ви.

Θυγατερες Ισραηλ, κλαυσατε επι τον Σαουλ τον ενδυοντα υμας κοκκινα μετα καλλωπισμων, τον επιβαλλοντα στολισμους χρυσους επι τα ενδυματα υμων.

Как паднаха силните сред боя! Йонатан е убит на високите ти места.

Πως επεσον οι δυνατοι εν μεσω της μαχης Ιωναθαν, επι τους υψηλους τοπους σου τετραυματισμενε.

Скърбя за теб, брате мой, Йонатане! Ти ми беше много приятен; любовта ти към мен беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените.

Περιλυπος ειμαι δια σε, αδελφε μου Ιωναθαν προσφιλεστατος εσταθης εις εμε η προς εμε αγαπη σου ητο εξαισιος. Υπερεβαινε την αγαπην των γυναικων.

Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия!

Πως επεσον οι δυνατοι, και απωλεσθησαν τα οπλα του πολεμου.