I Corinthians 3

И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни хора, а като на плътски, като на невръстни в Христос.

Και εγω, αδελφοι, δεν ηδυνηθην να λαλησω προς εσας ως προς πνευματικους, αλλ ως προς σαρκικους, ως προς νηπια εν Χριστω.

Храних ви с мляко, а не с твърда храна; защото още не можехте да я приемете, а и сега още не можете.

Γαλα σας εποτισα και ουχι στερεαν τροφην διοτι δεν ηδυνασθε ετι να δεχθητε αυτην. Αλλ ουδε τωρα δυνασθε ετι

Защото и досега сте плътски. Защото, докато между вас има завист и кавги, и разцепления, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?

επειδη ετι σαρκικοι εισθε. Διοτι ενω ειναι μεταξυ σας φθονος και ερις και διχονοιαι, δεν εισθε σαρκικοι και περιπατειτε κατα ανθρωπον;

Защото, когато един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не постъпвате ли по човешки?

Διοτι οταν λεγη τις, Εγω μεν ειμαι του Παυλου, αλλος δε, Εγω του Απολλω δεν εισθε σαρκικοι;

Какво е тогава Аполос и какво — Павел? Служители, чрез които повярвахте, и то, както Господ е дал на всекиго.

Τις λοιπον ειναι ο Παυλος, και τις ο Απολλως, παρα υπηρεται, δια των οποιων επιστευσατε και, οπως ο Κυριος εδωκεν εις εκαστον;

Аз посадих, Аполос напои, но Господ даде растежа.

Εγω εφυτευσα, ο Απολλως εποτισεν, αλλ ο Θεος ηυξησεν

И така, нито този, който сади, е нещо, нито този, който напоява, а Господ, който дава растеж.

ωστε ουτε ο φυτευων ειναι τι ουτε ο ποτιζων, αλλ ο Θεος ο αυξανων.

И така, този, който сади, и този, който напоява, са едно, но всеки ще получи своя собствена награда според своя собствен труд.

Ο φυτευων δε και ο ποτιζων ειναι εν και εκαστος θελει λαβει τον εαυτου μισθον κατα τον κοπον αυτου.

Защото сме съработници на Бога; вие сте Божия нива, Божи строеж.

Διοτι του Θεου ειμεθα συνεργοι σεις εισθε του Θεου αγρος, του Θεου οικοδομη.

Според дадената ми Божия благодат, като мъдър майстор-строител аз положих основа, а друг гради на нея. Но всеки нека да внимава как гради на нея.

Εγω κατα την χαριν του Θεου την δοθεισαν εις εμε ως σοφος αρχιτεκτων θεμελιον εθεσα, αλλος δε εποικοδομει εκαστος ομως ας βλεπη πως εποικοδομει

Защото никой не може да положи друга основа освен тази, която е положена, която е Иисус Христос.

διοτι θεμελιον αλλο ουδεις δυναται να θεση παρα το τεθεν, το οποιον ειναι ο Ιησους Χριστος.

И ако някой гради на тази основа злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,

Εαν δε τις εποικοδομη επι το θεμελιον τουτο χρυσον, αργυρον, λιθους τιμιους, ξυλα, χορτον, καλαμην

на всекиго работата ще стане явна каква е; защото Денят ще я изяви, понеже в огън се открива; и огънят ще изпита каква е работата на всекиго.

εκαστου το εργον θελει φανερωθη διοτι η ημερα θελει φανερωσει αυτο, επειδη δια πυρος ανακαλυπτεται και το πυρ θελει δοκιμασει το εργον εκαστου οποιον ειναι.

Този, на когото работата, която е градил, устои, ще получи награда.

Εαν το εργον τινος, το οποιον επωκοδομησε μενη, θελει λαβει μισθον

А този, на когото работата изгори, ще претърпи загуба; но самият той ще се спаси, само че като през огън.

εαν το εργον τινος κατακαη, θελει ζημιωθη, αυτος ομως θελει σωθη, πλην ουτως ως δια πυρος.

Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?

Δεν εξευρετε οτι εισθε ναος Θεου και το Πνευμα του Θεου κατοικει εν υμιν;

Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, а този храм сте вие.

Εαν τις φθειρη τον ναον του Θεου, τουτον θελει φθειρει ο Θεος διοτι ο ναος του Θεου ειναι αγιος, οστις εισθε σεις.

Нека никой да не лъже себе си! Ако някой между вас мисли, че е мъдър според този свят, нека стане глупав, за да бъде мъдър.

Μηδεις ας μη εξαπατα εαυτον εαν τις μεταξυ σας νομιζη οτι ειναι σοφος εν τω κοσμω τουτω, ας γεινη μωρος δια να γεινη σοφος.

Защото мъдростта на този свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им";

Διοτι η σοφια του κοσμου τουτου ειναι μωρια παρα τω Θεω. Επειδη ειναι γεγραμμενον Οστις συλλαμβανει τους σοφους εν τη πανουργια αυτων

и пак: "Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни."

και παλιν Ο Κυριος γινωσκει τους διαλογισμους των σοφων, οτι ειναι ματαιοι.

Затова никой да не се хвали с хората, защото всичко е ваше:

Ωστε μηδεις ας μη καυχαται εις ανθρωπους διοτι τα παντα ειναι υμων,

било Павел, или Аполос, или Кифа, или свят, или живот, или смърт, или сегашното, или бъдещето — всичко е ваше;

ειτε Παυλος ειτε Απολλως ειτε Κηφας ειτε κοσμος ειτε ζωη ειτε θανατος ειτε παροντα ειτε μελλοντα, τα παντα ειναι υμων,

а вие сте Христови, а Христос — Божи.

σεις δε του Χριστου, ο δε Χριστος του Θεου.