I Corinthians 15

И още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

Σας φανερονω δε, αδελφοι, το ευαγγελιον, το οποιον εκηρυξα προς εσας, το οποιον και παρελαβετε, εις το οποιον και ιστασθε,

чрез което се и спасявате, ако държите здраво онова слово, което аз ви благовестих, освен ако не сте повярвали напразно.

δια του οποιου και σωζεσθε, τινι τροπω σας εκηρυξα αυτο, αν φυλαττητε αυτο, εκτος εαν επιστευσατε ματαιως.

Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех — че Христос умря за греховете ни според Писанията,

Διοτι παρεδωκα εις εσας εν πρωτοις εκεινο, το οποιον και παρελαβον, οτι ο Χριστος απεθανε δια τας αμαρτιας ημων κατα τας γραφας,

че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията

και οτι εταφη, και οτι ανεστη την τριτην ημεραν κατα τας γραφας,

и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

και οτι εφανη εις τον Κηφαν, επειτα εις τους δωδεκα

че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи, а някои починаха,

μετα ταυτα εφανη εις πεντακοσιους και επεκεινα αδελφους δια μιας, εκ των οποιων οι πλειοτεροι μενουσιν εως τωρα, τινες δε και εκοιμηθησαν

че после се яви на Яков, а след това на всичките апостоли;

επειτα εφανη εις τον Ιακωβον, επειτα εις παντας τους αποστολους

а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг.

τελευταιον δε παντων εφανη και εις εμε ως εις εκτρωμα.

Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.

Διοτι εγω ειμαι ο ελαχιστος των αποστολων, οστις δεν ειμαι αξιος να ονομαζωμαι αποστολος, διοτι κατεδιωξα την εκκλησιαν του Θεου

Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях — не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.

αλλα χαριτι Θεου ειμαι οτι ειμαι και η εις εμε χαρις αυτου δεν εγεινε ματαια, αλλα περισσοτερον αυτων παντων εκοπιασα, πλην ουχι εγω, αλλ η χαρις του Θεου η μετ εμου.

И така, било аз или те, ние така проповядваме, и вие така повярвахте.

Ειτε λοιπον εγω ειτε εκεινοι, ουτω κηρυττομεν και ουτως επιστευσατε.

Но ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как някои между вас казват, че няма възкресение на мъртвите?

Εαν δε ο Χριστος κηρυττηται οτι ανεστη εκ νεκρων, πως τινες μεταξυ σας λεγουσιν οτι αναστασις νεκρων δεν ειναι;

Ако няма възкресение на мъртвите, тогава и Христос не е бил възкресен.

Και εαν αναστασις νεκρων δεν ηναι, ουδ ο Χριστος ανεστη

А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашата проповед е празна и вашата вяра също е празна.

και αν ο Χριστος δεν ανεστη, ματαιον αρα ειναι το κηρυγμα ημων, ματαια δε και η πιστις σας.

При това, ние се намираме в положение на Божии лъжесвидетели, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, когото Той няма да е възкресил, ако мъртвите наистина не се възкресяват.

Ευρισκομεθα δε και ψευδομαρτυρες του Θεου, διοτι εμαρτυρησαμεν περι του Θεου οτι ανεστησε τον Χριστον, τον οποιον δεν ανεστησεν, εαν καθ υποθεσιν δεν ανασταινωνται νεκροι.

Защото, ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен;

Διοτι εαν δεν ανασταινωνται νεκροι, ουδ ο Χριστος ανεστη

а ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е суетна; вие сте още в греховете си.

αλλ εαν ο Χριστος δεν ανεστη, ματαια η πιστις σας ετι εισθε εν ταις αμαρτιαις υμων.

Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали.

Αρα και οι κοιμηθεντες εν Χριστω απωλεσθησαν.

Ако се надяваме на Христос само в този живот, то от всичките хора ние сме най-окаяните.

Εαν εν ταυτη τη ζωη μονον ελπιζωμεν εις τον Χριστον, ειμεθα ελεεινοτεροι παντων των ανθρωπων.

Но сега Христос е възкресен от мъртвите и стана първият плод от починалите.

Αλλα τωρα ο Χριστος ανεστη εκ νεκρων, εγεινεν απαρχη των κεκοιμημενων.

Понеже, както чрез един човек дойде смъртта, така чрез един Човек дойде възкресението на мъртвите.

Διοτι επειδη ο θανατος ηλθε δι ανθρωπου, ουτω και δι ανθρωπου η αναστασις των νεκρων.

Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят.

Επειδη καθως παντες αποθνησκουσιν εν τω Αδαμ, ουτω και παντες θελουσι ζωοποιηθη εν τω Χριστω.

Но всеки на своя ред: Христос — първият плод; а после тези, които са Христови — при Неговото пришествие.

Εκαστος ομως κατα την ιδιαν αυτου ταξιν ο Χριστος ειναι η απαρχη, επειτα οσοι ειναι του Χριστου εν τη παρουσια αυτου

Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила,

Υστερον θελει εισθαι το τελος, οταν παραδωση την βασιλειαν εις τον Θεον και Πατερα, οταν καταργηση πασαν αρχην και πασαν εξουσιαν και δυναμιν.

защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.

Διοτι πρεπει να βασιλευη εωσου θεση παντας τους εχθρους υπο τους ποδας αυτου.

Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.

Εσχατος εχθρος καταργειται ο θανατος

Защото Бог "е покорил всичко под краката Му". Но когато казва, че всичко е покорено, ясно е, че се изключва Този, който Му е покорил всичко.

διοτι παντα υπεταξεν υπο τους ποδας αυτου. Οταν δε ειπη οτι παντα ειναι υποτεταγμενα, φανερον οτι εξαιρειται ο υποταξας εις αυτον τα παντα.

А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.

Οταν δε υποταχθωσιν εις αυτον τα παντα, τοτε και αυτος ο Υιος θελει υποταχθη εις τον υποταξαντα εις αυτον τα παντα, δια να ηναι ο Θεος τα παντα εν πασιν.

Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо тогава се кръщават заради тях?

Επειδη τι θελουσι καμει οι βαπτιζομενοι υπερ των νεκρων, εαν τωοντι οι νεκροι δεν ανασταινωνται, δια τι και βαπτιζονται υπερ των νεκρων;

Защо и ние се излагаме на опасност всеки час?

δια τι και ημεις κινδυνευομεν πασαν ωραν;

Братя, с похвалата заради вас, която имам в Христос Иисус, нашия Господ, аз всеки ден умирам.

Καθ ημεραν αποθνησκω, μα την εις εσας καυχησιν μου, την οποιαν εχω εν Χριστω Ιησου τω Κυριω ημων.

Ако, по човешки казано, аз съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, "нека ядем и пием, защото утре ще умрем."

Εαν κατα ανθρωπον επολεμησα με θηρια εν Εφεσω, τι το οφελος εις εμε; αν οι νεκροι δεν ανασταινωνται, ας φαγωμεν και ας πιωμεν, διοτι αυριον αποθνησκομεν.

Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.

Μη πλανασθε Φθειρουσι τα καλα ηθη αι κακαι συναναστροφαι.

Събудете се за правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите.

Συνελθετε εις εαυτους κατα το δικαιον και μη αμαρτανετε διοτι τινες εχουσιν αγνωσιαν Θεου προς εντροπην σας λεγω τουτο.

Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло идват?

Αλλα θελει τις ειπει Πως ανασταινονται οι νεκροι; και με ποιον σωμα ερχονται;

Глупако! Това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

Αφρον, εκεινο το οποιον συ σπειρεις, δεν ζωογονειται εαν δεν αποθανη

И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, пшенично или някое друго,

και εκεινο το οποιον σπειρεις, δεν σπειρεις το σωμα το οποιον μελλει να γεινη, αλλα γυμνον κοκκον, σιτου τυχον η τινος των λοιπων.

а Бог му дава тяло, каквото е искал, и на всяко семе — негово собствено тяло.

Ο δε Θεος διδει εις αυτο σωμα καθως ηθελησε, και εις εκαστον των σπερματων το ιδιαιτερον αυτου σωμα.

Всяка плът не е еднаква; а една е плътта на хората, а друга — плътта на животните, друга — на птиците и друга — на рибите.

Πασα σαρξ δεν ειναι η αυτη σαρξ, αλλα αλλη μεν σαρξ των ανθρωπων, αλλη δε σαρξ των κτηνων, αλλη δε των ιχθυων και αλλη των πτηνων.

И има небесни тела и земни тела. Но блясъкът на небесните е един, а на земните — друг;

Ειναι και σωματα επουρανια και σωματα επιγεια πλην αλλη μεν η δοξα των επουρανιων, αλλη δε η των επιγειων.

един е блясъкът на слънцето, друг — блясъкът на луната и друг — блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък.

Αλλη δοξα ειναι του ηλιου, και αλλη δοξα της σεληνης, και αλλη δοξα των αστερων διοτι αστηρ διαφερει αστερος κατα την δοξαν.

Така е и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление;

Ουτω και η αναστασις των νεκρων. Σπειρεται εν φθορα, ανισταται εν αφθαρσια

сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

σπειρεται εν ατιμια, ανισταται εν δοξη σπειρεται εν ασθενεια, ανισταται εν δυναμει

сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Има одушевено тяло, има и духовно тяло.

σπειρεται σωμα ζωικον, ανισταται σωμα πνευματικον. Ειναι σωμα ζωικον, και ειναι σωμα πνευματικον.

Така е и писано: "Първият човек, Адам, стана жива душа", последният Адам стана животворящ дух.

Ουτως ειναι και γεγραμμενον Ο πρωτος ανθρωπος Αδαμ εγεινεν εις ψυχην ζωσαν ο εσχατος Αδαμ εις πνευμα ζωοποιουν.

Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

Πλην ουχι πρωτον το πνευματικον, αλλα το ζωικον, επειτα το πνευματικον.

Първият човек е от земята — пръстен; вторият Човек е от небето.

Ο πρωτος ανθρωπος ειναι εκ της γης χοικος, ο δευτερος ανθρωπος ο Κυριος εξ ουρανου.

Какъвто е пръстеният, такива са и пръстените; и какъвто е Небесният, такива са и небесните.

Οποιος ο χοικος, τοιουτοι και οι χοικοι, και οποιος ο επουρανιος, τοιουτοι και οι επουρανιοι

И както сме се облекли в образа на пръстения, така ще се облечем и в образа на Небесния.

και καθως εφορεσαμεν την εικονα του χοικου, θελομεν φορεσει και την εικονα του επουρανιου.

А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

Τουτο δε λεγω, αδελφοι, οτι σαρξ και αιμα βασιλειαν Θεου δεν δυνανται να κληρονομησωσιν, ουδε η φθορα κληρονομει την αφθαρσιαν.

Ето, казвам ви една тайна: не всички ще починем, но всички ще се изменим

Ιδου, μυστηριον λεγω προς εσας παντες μεν δεν θελομεν κοιμηθη, παντες ομως θελομεν μεταμορφωθη,

в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

εν μια στιγμη, εν ριπη οφθαλμου, εν τη εσχατη σαλπιγγι διοτι θελει σαλπισει, και οι νεκροι θελουσιν αναστηθη αφθαρτοι, και ημεις θελομεν μεταμορφωθη.

Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното — да се облече в безсмъртие.

Διοτι πρεπει το φθαρτον τουτο να ενδυθη αφθαρσιαν, και το θνητον τουτο να ενδυθη αθανασιαν.

А когато това тленното се облече в нетление и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното слово: "Погълната беше смъртта победоносно."

Οταν δε το φθαρτον τουτο ενδυθη αφθαρσιαν και το θνητον τουτο ενδυθη αθανασιαν, τοτε θελει γεινει ο λογος ο γεγραμμενος Κατεποθη ο θανατος εν νικη.

"О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?"

Που, θανατε, το κεντρον σου; που, αδη, η νικη σου;

Но жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът;

το δε κεντρον του θανατου ειναι η αμαρτια, και η δυναμις της αμαρτιας ο νομος.

но благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос!

Αλλα χαρις εις τον Θεον, οστις διδει εις ημας την νικην δια του Κυριου ημων Ιησου Χριστου.

Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте винаги в Господното дело, като знаете, че в Господа вашият труд не е напразен.

Ωστε, αδελφοι μου αγαπητοι, γινεσθε στερεοι, αμετακινητοι, περισσευοντες παντοτε εις το εργον του Κυριου, γινωσκοντες οτι ο κοπος σας δεν ειναι ματαιος εν Κυριω.