Psalms 56

56:1

(По слав. 55) За първия певец. По музиката на Гълъбът на далечните дъбове. Миктам на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се над мен, Боже, защото иска да ме погълне човек; като воюва цял ден, ме притеснява.

Acı bana, ey Tanrı, Çünkü ayak altında çiğniyor insanlar beni, Gün boyu saldırıp eziyorlar.

56:2

Враговете ми цял ден ме преследват; защото много са онези, които с гордост воюват против мен.

Düşmanlarım ayak altında çiğniyor beni her gün, Küstahça saldırıyor çoğu.

56:3

Когато съм в страх, на Теб ще се уповавам.

Sana güvenirim korktuğum zaman.

56:4

В Бога — ще хваля словото Му — в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

Tanrı’ya, sözünü övdüğüm Tanrı’ya Güvenirim ben, korkmam. İnsan bana ne yapabilir?

56:5

Цял ден изкривяват думите ми, всичките им мисли са против мен за зло.

Gün boyu sözlerimi çarpıtıyorlar, Hakkımda hep kötülük tasarlıyorlar.

56:6

Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми, защото причакват душата ми.

Fesatlık için uğraşıyor, pusuya yatıyor, Adımlarımı gözlüyor, canımı almak istiyorlar.

56:7

При греха ще има ли за тях спасение? Боже, повали народите със гняв!

Kötülüklerinin cezasından kurtulacaklar mı? Ey Tanrı, halkları öfkeyle yere çal!

56:8

Ти скитанията ми преброил си, сълзите ми си сложил в меха Си, не са ли те в Твоята книга?

Çektiğim acıları kaydettin, Gözyaşlarımı tulumunda biriktirdin! Bunlar defterinde yazılı değil mi?

56:9

Тогава враговете ми ще се върнат назад в деня, когато Те призова. Това зная — че Бог е откъм мен.

Seslendiğim zaman, Düşmanlarım geri çekilecek. Biliyorum, Tanrı benden yana.

56:10

В Бога — ще хваля словото Му — в ГОСПОДА — ще хваля словото Му —

Sözünü övdüğüm Tanrı’ya, Sözünü övdüğüm RAB’be,

56:11

в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

Tanrı’ya güvenirim ben, korkmam; İnsan bana ne yapabilir?

56:12

Обещанията ми към Теб са върху мене, Боже; ще Ти принеса благодарствени жертви,

Ey Tanrı, sana adaklar adamıştım, Şükran kurbanları sunmalıyım şimdi.

56:13

защото Ти Си избавил душата ми от смърт. Не си ли избавил и краката ми от падане, за да ходя пред Бога в светлината на живите?

Çünkü canımı ölümden kurtardın, Ayaklarımı tökezlemekten korudun; İşte yaşam ışığında, Tanrı huzurunda yürüyorum.