Psalms 53

(По слав. 52) За първия певец. По Махалат. Маскил на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог! Поквариха се и извършиха отвратително беззаконие; няма никой, който да върши добро.

[] Akılsız içinden, “Tanrı yok!” der. İnsanlar bozuldu, iğrençlik aldı yürüdü, İyilik eden yok.

Бог погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой да е разумен и да търси Бога.

Tanrı göklerden bakar oldu insanlara, Akıllı, Tanrı’ya yönelen biri var mı diye.

Всички се отклониха, заедно се поквариха; няма никой, който да върши добро, няма ни един.

Hepsi saptı, Tümü yozlaştı, İyilik eden yok, Bir kişi bile!

Нямат ли разум тези, които вършат грях, които изпояждат народа Ми, като че хляб ядат, и не призовават Бога?

Suç işleyenler görmüyor mu? Halkımı ekmek yer gibi yiyor, Tanrı’ya yakarmıyorlar.

Тогава ги нападна голям ужас, без да има ужас; защото Бог разпръсна костите на онзи, който разполага стан против теб; ти си ги посрамил, защото Бог ги е отхвърлил.

Ama korkulmayacak yerde korkacaklar, Çünkü Tanrı seni kuşatanların kemiklerini dağıtacak, Onları reddettiği için hepsini utandıracak.

О, дано да дойде спасението на Израил от Сион! Когато Бог върне народа Си от плен, ще ликува Яков, ще се развесели Израил.

Keşke İsrail’in kurtuluşu Siyon’dan gelse! Tanrı halkını eski gönencine kavuşturunca, Yakup soyu sevinecek, İsrail halkı coşacak.