Psalms 49

(По слав. 48) За първия певец. Псалм на Кореевите синове. Чуйте това, всички народи; дайте ухо, всички жители на света,

Ey bütün halklar, dinleyin! Kulak verin hepiniz, ey dünyada yaşayanlar,

както нископоставени, така и високопоставени, богати и бедни заедно!

Halk çocukları, bey çocukları, Zenginler, yoksullar!

Устата ми ще говори мъдрост и размишлението на сърцето ми — разбиране.

Bilgelik dökülecek ağzımdan, Anlayış sağlayacak içimdeki düşünceler,

Ще приклоня ухото си към притча, ще изложа гатанката си на арфа.

Kulak vereceğim özdeyişlere, Lirle yorumlayacağım bilmecemi.

Защо да се боя в дни на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието на тези, които са по петите ми,

Niçin korkayım kötü günlerde Niyeti bozuk düşmanlarım çevremi sarınca?

които се уповават на имота си и се хвалят с изобилието на богатството си!

Onlar varlıklarına güvenir, Büyük servetleriyle böbürlenirler.

Никой не може по никакъв начин да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него —

Kimse kimsenin hayatının bedelini ödeyemez, Tanrı’ya fidye veremez.

защото скъпо е изкупването на душите им и човек трябва да престане завинаги да се опитва —

Çünkü hayatın fidyesi büyüktür, Kimse ödemeye yeltenmemeli.

за да живее вечно и да не види изтление.

Böyle olmasa, Sonsuza dek yaşar insan, Mezar yüzü görmez.

Защото вижда, че мъдрите умират, и безумният, и неразумният заедно погиват, и оставят имота си на други.

Kuşkusuz herkes biliyor bilgelerin öldüğünü, Aptallarla budalaların yok olduğunu. Mallarını başkalarına bırakıyorlar.

Тайната им мисъл е, че домовете им ще стоят вечно и жилищата им — от поколение във поколение; наричат с имената си земите си.

Mezarları, sonsuza dek evleri, Kuşaklar boyu konutları olacak, Topraklarına kendi adlarını verseler bile.

Но човекът, който е на почит, не остава; той е като животните, които се изтребват.

Bütün gösterişine karşın geçicidir insan, Ölüp giden hayvanlar gibi.

Това е пътят на безумните; а идващите след тях одобряват думите им. (Села.)

Budalaların yolu, Onların sözünü onaylayanların sonu budur. Sela

Като овце ще бъдат сложени в Шеол, ще ги пасе смъртта и праведните ще владеят над тях на сутринта. Силата им ще пояде Шеол, далеч от жилището им.

Sürü gibi ölüler diyarına sürülecekler, Ölüm güdecek onları. Tan ağarınca doğrular onlara egemen olacak, Cesetleri çürüyecek, Ölüler diyarı onlara konut olacak.

Но Бог ще изкупи душата ми от силата на Шеол, защото ще ме приеме. (Села.)

Ama Tanrı beni Ölüler diyarının pençesinden kurtaracak Ve yanına alacak. Sela

Не се бой, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му,

Korkma biri zenginleşirse, Evinin görkemi artarsa.

защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, славата му няма да слезе след него.

Çünkü ölünce hiçbir şey götüremez, Görkemi onunla mezara gitmez.

Макар че докато живее, той благославя душата си — защото хората те хвалят, когато правиш добро на себе си —

Yaşarken kendini mutlu saysa bile, Başarılı olunca övülse bile.

пак ще отиде при поколението на бащите си, те няма да видят светлина навеки.

Atalarının kuşağına katılacak, Onlar ki asla ışık yüzü görmeyecekler.

Човек, който е на почит, а няма разбиране, е като животните, които се изтребват.

Bütün gösterişine karşın anlayışsızdır insan, Ölüp giden hayvanlar gibi.