Psalms 14

(По слав. 13) За първия певец. Псалм на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се, извършиха гнусни дела; няма никой, който да върши добро.

[] Akılsız içinden, “Tanrı yok!” der. İnsanlar bozuldu, iğrençlik aldı yürüdü, İyilik eden yok.

ГОСПОД погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, някой, който търси Бога.

RAB göklerden bakar oldu insanlara, Akıllı, Tanrı’yı arayan biri var mı diye.

Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма ни един.

Hepsi saptı, Tümü yozlaştı, İyilik eden yok, Bir kişi bile!

Нямат ли разум всички, които вършат зло, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават ГОСПОДА?

Suç işleyenlerin hiçbiri görmüyor mu? Halkımı ekmek yer gibi yiyor, RAB’be yakarmıyorlar.

Тогава ги връхлетя голям ужас, защото Бог е сред рода на праведните.

Dehşete düşecekler yeryüzünde, Çünkü Tanrı doğruların yanındadır.

Подигравате се с намерението на бедния, но ГОСПОД е негово прибежище.

Mazlumun tasarılarını boşa çıkarırdınız, Ama RAB onun sığınağıdır.

Дано дойде от Сион спасение на Израил! Когато ГОСПОД върне народа Си от плен, Яков ще ликува, ще се радва Израил.

Keşke İsrail’in kurtuluşu Siyon’dan gelse! RAB halkını eski gönencine kavuşturunca, Yakup soyu sevinecek, İsrail halkı coşacak.