Psalms 139

(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.

Ya RAB, sınayıp tanıdın beni.

Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.

Oturup kalkışımı bilirsin, Niyetimi uzaktan anlarsın.

Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.

Gittiğim yolu, yattığım yeri inceden inceye elersin, Bütün yaptıklarımdan haberin var.

Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

Daha sözü ağzıma almadan, Söyleyeceğim her şeyi bilirsin, ya RAB.

Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.

Beni çepeçevre kuşattın, Elini üzerime koydun.

Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.

Kaldıramam böylesi bir bilgiyi, Başa çıkamam, erişemem.

Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

Nereye gidebilirim senin Ruhun’dan, Nereye kaçabilirim huzurundan?

Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!

Göklere çıksam, oradasın, Ölüler diyarına yatak sersem, yine oradasın.

Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,

Seherin kanatlarını alıp uçsam, Denizin ötesine konsam,

дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!

Orada bile elin yol gösterir bana, Sağ elin tutar beni.

Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —

Desem ki, “Karanlık beni kaplasın, Çevremdeki aydınlık geceye dönsün.”

дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

Karanlık bile karanlık sayılmaz senin için, Gece, gündüz gibi ışıldar, Karanlıkla aydınlık birdir senin için.

Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

İç varlığımı sen yarattın, Annemin rahminde beni sen ördün.

Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

Sana övgüler sunarım, Çünkü müthiş ve harika yaratılmışım. Ne harika işlerin var! Bunu çok iyi bilirim.

Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

Gizli yerde yaratıldığımda, Yerin derinliklerinde örüldüğümde, Bedenim senden gizli değildi.

Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

Henüz döl yatağındayken gözlerin gördü beni; Bana ayrılan günlerin hiçbiri gelmeden, Hepsi senin kitabına yazılmıştı.

Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

Hakkımdaki düşüncelerin ne değerli, ey Tanrı, Sayıları ne çok!

Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

Kum tanelerinden fazladır saymaya kalksam. Uyanıyorum, hâlâ seninleyim.

О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

Ey Tanrı, keşke kötüleri öldürsen! Ey eli kanlı insanlar, uzaklaşın benden!

Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

Çünkü senin için kötü konuşuyorlar, Adını kötüye kullanıyor düşmanların.

Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

Ya RAB, nasıl tiksinmem senden tiksinenlerden? Nasıl iğrenmem sana başkaldıranlardan?

Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

Onlardan tümüyle nefret ediyor, Onları düşman sayıyorum.

Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.

Ey Tanrı, yokla beni, tanı yüreğimi, Sına beni, öğren kaygılarımı.

И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!

Bak, seni gücendiren bir yönüm var mı, Öncülük et bana sonsuz yaşam yolunda!