Psalms 129

(По слав. 128) Песен на изкачванията. Много пъти са воювали против мен от младостта ми досега — нека каже сега Израил —

Gençliğimden beri bana sık sık saldırdılar; Şimdi söylesin İsrail:

много пъти са воювали против мен от младостта ми досега, но не са ми надвили.

“Gençliğimden beri bana sık sık saldırdılar, Ama yenemediler beni.

Орачите ораха по гърба ми, проточиха браздите си.

Çiftçiler saban sürdüler sırtımda, Upuzun iz bıraktılar.”

Праведен е ГОСПОД, Той разсече въжетата на безбожните.

Ama RAB adildir, Kesti kötülerin bağlarını.

Нека се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!

Siyon’dan nefret eden herkes Utanç içinde geri çekilsin.

Нека бъдат като тревата по покривите, която изсъхва преди да порасне,

Damlardaki ota, Büyümeden kuruyan ota dönsünler.

с която жетварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, напълва скута си,

Orakçı avucunu, Demetçi kucağını dolduramaz onunla.

нито минаващите казват: ГОСПОДНОТО благословение на вас! Благославяме ви в Името на ГОСПОДА!

Yoldan geçenler de, “RAB sizi kutsasın, RAB’bin adıyla sizi kutsarız” demezler.