Psalms 123

(По слав. 122) Песен на изкачванията. Към Теб повдигам очите си — Ти, който обитаваш в небесата!

Gözlerimi sana kaldırıyorum, Ey göklerde taht kuran!

Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята гледат към ръката на господарката й, така и нашите очи гледат към ГОСПОДА, нашия Бог, докато се смили над нас.

Nasıl kulların gözleri efendilerinin, Hizmetçinin gözleri hanımının eline bakarsa, Bizim gözlerimiz de RAB Tanrımız’a öyle bakar, O bize acıyıncaya dek.

Смили се над нас, ГОСПОДИ, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.

Acı bize, ya RAB, acı; Gördüğümüz hakaret yeter de artar.

Душата ни се пресити от подигравките на безгрижните, от презрението на горделивите.

Rahat yaşayanların alayları, Küstahların hakareti Canımıza yetti.