Psalms 104

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

RAB’be övgüler sun, ey gönlüm! Ya RAB Tanrım, ne ulusun! Görkem ve yücelik kuşanmışsın,

Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

Bir kaftana bürünür gibi ışığa bürünmüşsün. Gökleri bir çadır gibi geren,

който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

Evini yukarıdaki sular üzerine kuran, Bulutları kendine savaş arabası yapan, Rüzgarın kanatları üzerinde gezen,

който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

[] Rüzgarları kendine haberci, Yıldırımları hizmetkâr eden sensin.

Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

Yeryüzünü temeller üzerine kurdun, Asla sarsılmasın diye.

Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

Engini ona bir giysi gibi giydirdin, Sular dağların üzerinde durdu.

При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

Sen kükreyince sular kaçtı, Göğü gürletince hemen çekildi.

Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

Dağları aşıp derelere aktı, Onlar için belirlediğin yerlere doğru.

Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

Bir sınır koydun önlerine, Geçmesinler, gelip yeryüzünü bir daha kaplamasınlar diye.

Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

Vadilerde fışkırttığın pınarlar, Dağların arasından akar.

Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

Bütün kır hayvanlarını suvarır, Yaban eşeklerinin susuzluğunu giderirler.

При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

Kuşlar yanlarında yuva kurar, Dalların arasında ötüşürler.

Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

Gökteki evinden dağları sularsın, Yeryüzü işlerinin meyvesine doyar.

Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

Hayvanlar için ot, İnsanların yararı için bitkiler yetiştirirsin; İnsanlar ekmeğini topraktan çıkarsın diye,

и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

Yüreklerini sevindiren şarabı, Yüzlerini güldüren zeytinyağını, Güçlerini artıran ekmeği hep sen verirsin.

Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

RAB’bin ağaçları, Kendi diktiği Lübnan sedirleri suya doyar.

където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

Kuşlar orada yuva yapar, Leyleğin evi ise çamlardadır.

Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

Yüksek dağlar dağ keçilerinin uğrağı, Kayalar kaya tavşanlarının sığınağıdır.

Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

Mevsimleri göstersin diye ayı, Batacağı zamanı bilen güneşi yarattın.

Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

Karartırsın ortalığı, gece olur, Başlar kıpırdamaya orman hayvanları.

Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

Genç aslan av peşinde kükrer, Tanrı’dan yiyecek ister.

Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

Güneş doğunca İnlerine çekilir, yatarlar.

Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

İnsan işine gider, Akşama dek çalışmak için.

ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

Ya RAB, ne çok eserin var! Hepsini bilgece yaptın; Yeryüzü yarattıklarınla dolu.

Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

İşte uçsuz bucaksız denizler, İçinde kaynaşan sayısız canlılar, Büyük küçük yaratıklar.

Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

Orada gemiler dolaşır, İçinde oynaşsın diye yarattığın Livyatan da orada.

Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

Hepsi seni bekliyor, Yiyeceklerini zamanında veresin diye.

Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

Sen verince onlar toplar, Sen elini açınca onlar iyiliğe doyar.

Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

Yüzünü gizleyince dehşete kapılırlar, Soluklarını kesince ölüp toprak olurlar.

Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

Ruhun’u gönderince var olurlar, Yeryüzüne yeni yaşam verirsin.

Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

RAB’bin görkemi sonsuza dek sürsün! Sevinsin RAB yaptıklarıyla!

Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

O bakınca yeryüzü titrer, O dokununca dağlar tüter.

Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

Ömrümce RAB’be ezgiler söyleyecek, Var oldukça Tanrım’ı ilahilerle öveceğim.

Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

Düşüncem O’na hoş görünsün, Sevincim RAB olsun!

Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!

Tükensin dünyadaki günahlılar, Yok olsun artık kötüler! RAB’be övgüler sun, ey gönlüm! RAB’be övgüler sunun!