Psalms 10

(По славянската номерация част от девети.) ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена?

Ya RAB, neden uzak duruyorsun, Sıkıntılı günlerde kendini gizliyorsun?

Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!

Kötüler gururla mazlumları avlıyor, Mazlumlar kötülerin kurduğu tuzağa düşüyor.

Защото безбожният се хвали с желанието на душата си — алчният се благославя и презира ГОСПОДА.

Kötü insan içindeki isteklerle övünür, Açgözlü insan RAB’be lanet okur, O’nu hor görür.

Безбожният казва в гордостта на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог.

Kendini beğenmiş kötü insan Tanrı’ya yönelmez, Hep, “Tanrı yok!” diye düşünür.

Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение,

Kötülerin yolları her zaman başarıya götürür. Öyle yücedir ki senin yargıların, Kötüler anlayamaz, düşmanına burun kıvırır.

казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда.

İçinden, “Ben sarsılmam” der, “Hiçbir zaman sıkıntıya düşmem.”

Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество, под езика му е съсипия и суета.

[] Ağzı lanet, hile ve zulüm dolu, Dilinin altında kötülük ve fesat saklı.

Седи в засада в двора, в тайните места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха.

Köylerin çevresinde pusu kurar, Masumu gizli yerlerde öldürür, Çaresizi sinsice gözler.

Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.

Gizli yerlerde pusuya yatar Çalılıktaki aslan gibi, Kapmak için mazlumu bekler Ve ağına düşürüp yakalar.

Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти.

Kurbanları çaresiz çöker, Saldıranın üstün gücü altında ezilir.

Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

Kötü insan içinden, “Tanrı unuttu” der, “Örttü yüzünü, asla göremez.”

Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите.

Kalk, ya RAB, kaldır elini, ey Tanrı! Mazlumları unutma!

Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш?

Neden kötü insan seni hor görsün, İçinden, “Tanrı hesap sormaz” desin?

Ти си видял, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник.

Oysa sen sıkıntı ve acı çekenleri görürsün, Yardım etmek için onları izlersin; Çaresizler sana dayanır, Öksüzün yardımcısı sensin.

Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.

Kötünün, haksızın kolunu kır, Sormadık hesap kalmasın yaptığı kötülükten.

ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му.

RAB sonsuza dek kral kalacak, Uluslar O’nun ülkesinden temizlenecek.

ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си,

Mazlumların dileğini duyarsın, ya RAB, Yüreklendirirsin onları, Kulağın hep üzerlerinde;

за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.

Öksüze, düşküne hakkını vermek için, Bir daha dehşet saçmasın ölümlü insan.