Proverbs 8

Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?

[] Bilgelik çağırıyor, Akıl sesini yükseltiyor.

Тя стои по върха на височините край пътя, там, където се срещат пътеките;

Yol kenarındaki tepelerin başında, Yolların birleştiği yerde duruyor o.

вика при портите, при входа на града, при входа на вратите:

Kentin girişinde, kapıların yanında, Sesini yükseltiyor:

Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове.

“Ey insanlar, size sesleniyorum, Çağrım insan soyunadır!

Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце.

Ey bön kişiler, ihtiyatlı olmayı öğrenin; Sağduyulu olmayı öğrenin, ey akılsızlar!

Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда.

Söylediğim yetkin sözleri dinleyin, Ağzımı doğruları söylemek için açarım.

Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми.

Ağzım gerçeği duyurur, Çünkü dudaklarım kötülükten iğrenir.

Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво.

Ağzımdan çıkan her söz doğrudur, Yoktur eğri ya da sapık olanı.

Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.

Apaçıktır hepsi anlayana, Bilgiye erişen, doğruluğunu bilir onların.

Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото избрано злато,

Gümüş yerine terbiyeyi, Saf altın yerine bilgiyi edinin.

защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея.

Çünkü bilgelik mücevherden değerlidir, Dilediğin hiçbir şey onunla kıyaslanamaz.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание.

Ben bilgelik olarak ihtiyatı kendime konut edindim. Bilgi ve sağgörü bendedir.

Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива.

RAB’den korkmak kötülükten nefret etmek demektir. Kibirden, küstahlıktan, Kötü yoldan, sapık ağızdan nefret ederim.

Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата.

Öğüt ve sağlam karar bana özgüdür. Akıl ve güç kaynağı benim.

Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда.

Krallar sayemde egemenlik sürer, Hükümdarlar adil kurallar koyar.

Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии.

Önderler, adaletle yöneten soylular Sayemde yönetirler.

Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят.

Beni sevenleri ben de severim, Gayretle arayan beni bulur.

При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата.

Zenginlik ve onur, Kalıcı değerler ve bolluk bendedir.

Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и доходът ми — от отбрано сребро.

Meyvem altından, saf altından, Ürünüm seçme gümüşten daha iyidir.

Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието,

Doğruluk yolunda, Adaletin izinden yürürüm.

за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им.

Böylelikle, beni sevenleri servet sahibi yapar, Hazinelerini doldururum.

ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела.

[] RAB yaratma işine başladığında İlk beni yarattı,

От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.

Dünya var olmadan önce, Ta başlangıçta, öncesizlikte yerimi aldım.

Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.

Enginler yokken, Suları bol pınarlar yokken doğdum ben.

Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,

Dağlar daha oluşmadan, Tepeler belirmeden, RAB dünyayı, kırları Ve dünyadaki toprağın zerresini yaratmadan doğdum.

докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.

Dağlar daha oluşmadan, Tepeler belirmeden, RAB dünyayı, kırları Ve dünyadaki toprağın zerresini yaratmadan doğdum.

Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,

RAB gökleri yerine koyduğunda oradaydım, Engin denizleri ufukla çevirdiğinde,

когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

Bulutları oluşturduğunda, Denizin kaynaklarını güçlendirdiğinde,

когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята —

Sular buyruğundan öte geçmesinler diye Denize sınır çizdiğinde, Dünyanın temellerini pekiştirdiğinde,

тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него,

Baş mimar olarak O’nun yanındaydım. Gün be gün sevinçle dolup taştım, Huzurunda hep coştum.

веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.

O’nun dünyası mutluluğum, İnsanları sevincimdi.

И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

Çocuklarım, şimdi beni dinleyin: Yolumu izleyenlere ne mutlu!

Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте.

Uyarılarımı dinleyin ve bilge kişiler olun, Görmezlikten gelmeyin onları.

Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми,

Beni dinleyen, Her gün kapımı gözleyen, Kapımın eşiğinden ayrılmayan kişiye ne mutlu!

защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА,

Çünkü beni bulan yaşam bulur Ve RAB’bin beğenisini kazanır.

а който ме пропуска, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.

Beni gözardı edense kendine zarar verir, Benden nefret eden, ölümü seviyor demektir.”