Proverbs 14

Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

Bilge kadın evini yapar, Ahmak kadın evini kendi eliyle yıkar.

Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.

Doğru yolda yürüyen, RAB’den korkar, Yoldan sapan, RAB’bi hor görür.

В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.

Ahmağın sözleri sırtına kötektir, Ama bilgenin dudakları kendisini korur.

Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.

Öküz yoksa yemlik boş kalır, Çünkü bol ürünü sağlayan öküzün gücüdür.

Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.

Güvenilir tanık yalan söylemez, Yalancı tanıksa yalan solur.

Присмивателят търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.

Alaycı bilgeliği arasa da bulamaz, Akıllı içinse bilgi edinmek kolaydır.

Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.

Akılsız kişiden uzak dur, Çünkü sana öğretecek bir şeyi yok.

Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.

İhtiyatlı kişinin bilgeliği, ne yapacağını bilmektir, Akılsızların ahmaklığıysa aldanmaktır.

Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.

Ahmaklar suç sunusuyla alay eder, Dürüstler ise iyi niyetlidir.

Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.

Yürek kendi acısını bilir, Sevinciniyse kimse paylaşmaz.

Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.

Kötü kişinin evi yerle bir edilecek, Doğru kişinin konutuysa bayındır olacak.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.

[] Öyle yol var ki, insana düz gibi görünür, Ama sonu ölümdür.

Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.

Gülerken bile yürek sızlayabilir, Sevinç bitince acı yine görünebilir.

Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек — от това, което е в него.

Yüreği dönek olan tuttuğu yolun, İyi kişi de yaptıklarının ödülünü alacaktır.

Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.

Saf kişi her söze inanır, İhtiyatlı olansa attığı her adımı hesaplar.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.

Bilge kişi korktuğu için kötülükten uzaklaşır, Akılsızsa büyüklük taslayıp kendine güvenir.

Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.

Çabuk öfkelenen ahmakça davranır, Düzenbazdan herkes nefret eder.

Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

Saf kişilerin mirası akılsızlıktır, İhtiyatlı kişilerin tacı ise bilgidir.

Злите се покланят пред добрите и безбожните — при портите на праведния.

Alçaklar iyilerin önünde, Kötüler doğruların kapısında eğilirler.

Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.

Komşusu bile yoksulu sevmez, Oysa zenginin dostu çoktur.

Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.

Komşuyu hor görmek günahtır, Ne mutlu mazluma lütfedene!

Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.

Kötülük tasarlayan yolunu şaşırmaz mı? Oysa iyilik tasarlayan sevgi ve sadakat kazanır.

Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.

Her emek kazanç getirir, Ama boş lakırdı yoksulluğa götürür.

Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.

Bilgelerin tacı servetleridir, Akılsızlarsa ahmaklıklarıyla tanınır.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.

Dürüst tanık can kurtarır, Yalancı tanık aldatıcıdır.

В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.

RAB’den korkan tam güvenliktedir, RAB onun çocuklarına da sığınak olacaktır.

Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.

RAB korkusu yaşam kaynağıdır, İnsanı ölüm tuzaklarından uzaklaştırır.

В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.

Kralın yüceliği halkının çokluğuna bağlıdır, Halk yok olursa hükümdar da mahvolur.

Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.

Geç öfkelenen akıllıdır, Çabuk sinirlenen ahmaklığını gösterir.

Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

Huzurlu yürek bedenin yaşam kaynağıdır, Hırs ise insanı için için yer bitirir.

Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.

Muhtacı ezen, Yaradanı’nı hor görüyor demektir. Yoksula acıyansa Yaradan’ı yüceltir.

Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.

Kötü kişi uğradığı felaketle yıkılır, Doğru insanın ölümde bile sığınacak yeri var.

Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.

Bilgelik akıllı kişinin yüreğinde barınır, Akılsızlar arasında bile kendini belli eder.

Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.

Doğruluk bir ulusu yüceltir, Oysa günah herhangi bir halk için utançtır.

Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.

Kral sağduyulu kulunu beğenir, Utanç getirene öfkelenir.