Job 5

Извикай сега — има ли кой да ти отговори? И към кого от светите ще се обърнеш?

“Haydi çağır, seni yanıtlayan çıkacak mı? Meleklerin hangisine yöneleceksin?

Защото досадата убива безумния и завистта умъртвява простия.

Aptalı üzüntü öldürür, Budalayı kıskançlık bitirir.

Виждал съм безумния да се закоренява и жилището му веднага съм проклинал.

Ben aptalın kök saldığını görünce, Hemen yurduna lanet ettim.

Далеч са синовете му от безопасност; стъпкват ги във портата и няма избавител.

Çocukları güvenlikten uzak, Mahkeme kapısında ezilir, Savunan çıkmaz.

Гладният изяжда жетвата им и през тръните я граби; грабител поглъща имота им.

Ürününü açlar yer, Dikenler arasındakini bile toplarlar; Mallarını susamışlar yutmak ister.

Защото бедствието не идва от пръстта, нито печалта пониква от земята;

Çünkü dert topraktan çıkmaz, Sıkıntı yerden bitmez.

но човек се ражда за печал, както искрите нагоре хвърчат.

Havaya uçuşan kıvılcımlar gibi Sıkıntı çekmek için doğar insan.

Но аз ще търся Бога и делото си на Бога ще възложа,

“Oysa ben Tanrı’ya yönelir, Davamı O’na bırakırdım.

който върши велики, неизследими дела и безбройни чудеса.

Anlayamadığımız büyük işler, Sayısız şaşılası işler yapan O’dur.

Той дава дъжд по лицето на земята и вода изпраща по лицето на полята.

Yeryüzüne yağmur yağdırır, Tarlalara sular gönderir.

Възвишава смирените и издига в безопасност нажалените.

Düşkünleri yükseltir, Yaslıları esenliğe çıkarır.

Осуетява замислите на коварните и ръцете им не изпълняват начинанието си.

Kurnazların oyununu bozar, Düzenlerini gerçekleştiremesinler diye.

Улавя мъдрите в лукавството им, на хитрите съветът се проваля.

[] Bilgeleri kurnazlıklarında yakalar, Düzenbazların oyunu son bulur.

Денем срещат тъмнина, по пладне ходят пипнешком, като че нощем.

Gündüz karanlığa toslar, Öğlen, geceymiş gibi el yordamıyla ararlar.

Но Той спасява сиромаха от меча, от устата и от ръката на силния.

Yoksulu onların kılıç gibi ağzından Ve güçlünün elinden O kurtarır.

Така бедният има надежда и устата на беззаконието се затварят.

Yoksul umutlanır, Haksızlık ağzını kapar.

Ето, блажен човекът, когото Бог изобличава; затова не презирай наказанието от Всесилния.

[] “İşte, ne mutlu Tanrı’nın eğittiği insana! Bu yüzden Her Şeye Gücü Yeten’in yola getirişini küçümseme.

Защото Той наранява и Той превързва; Той поразява и ръцете Му изцеляват.

Çünkü O hem yaralar hem sarar, O incitir, ama elleri sağaltır.

В шест беди ще те избави, и в седем няма зло да те докосне.

Altı kez sıkıntıya düşsen seni kurtarır, Yedinci kez de sana zarar vermez.

В глад от смърт ще те откупи и във война — от силата на меча.

Kıtlıkta ölümden, Savaşta kılıçtan seni O koruyacak.

Ще бъдеш скрит от бича на езика и няма да се плашиш от насилие, когато дойде.

Kamçılayan dillerden uzak kalacak, Yıkım gelince korkmayacaksın.

Ще се присмееш на насилието и глада, от земни зверове не ще се плашиш.

Yıkıma, açlığa gülüp geçecek, Yabanıl hayvanlardan ürkmeyeceksin.

Защото ще бъдеш в съюз със камъните на полето и полските зверове ще бъдат в мир със теб.

Çünkü tarladaki taşlarla anlaşacaksın, Yabanıl hayvanlar seninle barışacak.

И ще познаеш, че шатрата ти е в мир, ще прегледаш жилището си и нищо няма да ти липсва.

Çadırının güvenlik içinde olduğunu bilecek, Yurdunu yoklayınca eksik bulmayacaksın.

Ще познаеш също, че потомството ти ще е многобройно и потомците ти — като земната трева.

Çocuklarının çoğalacağını bileceksin, Soyun ot gibi bitecek.

Ще отидеш в гроба си във пълна зрялост, както житните снопи се прибират на времето си.

Zamanında toplanan demetler gibi, Mezara dinç gireceksin.

Ето, това изследвахме, така е. Чуй и разбери за себе си.

“İşte araştırdık, doğrudur, Onun için bunu dinle ve belle.”