Job 31

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

“Gözlerimle antlaşma yaptım Şehvetle bir kıza bakmamak için.

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

Çünkü insanın yukarıdan, Tanrı’dan payı nedir, Yücelerden, Her Şeye Gücü Yeten’den mirası ne?

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

Kötüler için felaket, Haksızlık yapanlar için bela değil mi?

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

Yürüdüğüm yolları görmüyor mu, Attığım her adımı saymıyor mu?

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

“Eğer yalan yolunda yürüdümse, Ayağım hileye seğirttiyse,

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

–Tanrı beni doğru teraziyle tartsın, Kusursuz olduğumu görsün–

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

Adımım yoldan saptıysa, Yüreğim gözümü izlediyse, Ellerim pisliğe bulaştıysa,

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

Ektiğimi başkaları yesin, Ekinlerim kökünden sökülsün.

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

“Eğer gönlümü bir kadına kaptırdıysam, Komşumun kapısında pusuya yattıysam,

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

Karım başkasının buğdayını öğütsün, Onunla başka erkekler yatsın.

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

Çünkü bu utanç verici, Yargılanması gereken bir suç olurdu.

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

Yıkım diyarına dek yakan bir ateştir o, Bütün ürünümü kökünden kavururdu.

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

“Benimle ters düştüklerinde Kölemin ve hizmetçimin hakkını yemişsem,

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

Tanrı yargıladığında ne yaparım? Hesap sorduğunda ne yanıt veririm?

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

Beni ana karnında yaratan onu da yaratmadı mı? Rahimde bize biçim veren O değil mi?

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

“Eğer yoksulların dileğini geri çevirdimse, Dul kadının umudunu kırdımsa,

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

Ekmeğimi yalnız yedim, Öksüzle paylaşmadımsa,

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

Gençliğimden beri öksüzü baba gibi büyütmedimse, Doğduğumdan beri dul kadına yol göstermedimse,

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

Giysisi olmadığı için can çekişen birini Ya da örtüsü olmayan bir yoksulu gördüm de,

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

Koyunlarımın yünüyle ısıtmadıysam, O da içinden beni kutsamadıysa,

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

Mahkemede sözümün geçtiğini bilerek Öksüze el kaldırdımsa,

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

Kolum omuzumdan düşsün, Kol kemiğim kırılsın.

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

Çünkü Tanrı’dan gelecek beladan korkarım, O’nun görkeminden ötürü böyle bir şey yapamam.

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

“Eğer umudumu altına bağladımsa, Saf altına, ‘Güvencim sensin’ dedimse,

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

Servetim çok, Varlığımı bileğimle kazandım diye sevindimse,

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

Işıldayan güneşe, Parıldayarak hareket eden aya bakıp da,

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

İçimden ayartıldımsa, Elim onlara taptığımı gösteren bir öpücük yolladıysa,

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

Bu da yargılanacak bir suç olurdu, Çünkü yücelerdeki Tanrı’yı yadsımış olurdum.

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

“Eğer düşmanımın yıkımına sevindim, Başına kötülük geldi diye keyiflendimse,

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

–Kimsenin canına lanet ederek Ağzımın günah işlemesine izin vermedim–

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

Evimdeki insanlar, ‘Eyüp’ün verdiği etle Karnını doyurmayan var mı?’ diye sormadıysa,

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

–Hiçbir yabancı geceyi sokakta geçirmezdi, Çünkü kapım her zaman yolculara açıktı–

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

Kalabalıktan çok korktuğum, Boyların aşağılamasından yıldığım, Susup dışarı çıkmadığım için Suçumu bağrımda gizleyip Adem gibi isyanımı örttümse,

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

Kalabalıktan çok korktuğum, Boyların aşağılamasından yıldığım, Susup dışarı çıkmadığım için Suçumu bağrımda gizleyip Adem gibi isyanımı örttümse,

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

-“Keşke beni dinleyen biri olsa! İşte savunmamı imzalıyorum, Her Şeye Gücü Yeten bana yanıt versin! Hasmımın yazdığı tomar elimde olsa,

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

Kuşkusuz onu omuzumda taşır, Taç gibi başıma koyardım.

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

Attığım her adımı ona bildirir, Kendisine bir önder gibi yaklaşırdım.–

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

“Toprağım bana feryat ediyorsa, Sabanın açtığı yarıklar bir ağızdan ağlıyorsa,

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

Ürününü para ödemeden yedimse Ya da üzerinde oturanların kalbini kırdımsa,

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

Orada buğday yerine diken, Arpa yerine delice bitsin.” Eyüp’ün konuşması sona erdi.