Ecclesiastes 7

Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.

[] İyi ad hoş kokulu yağdan, Ölüm günü doğum gününden iyidir.

По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.

Yas evine gitmek, şölen evine gitmekten iyidir. Çünkü her insanın sonu ölümdür, Yaşayan herkes bunu aklında tutmalı.

Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.

Üzüntü gülmekten iyidir, Çünkü yüz mahzun olunca yürek sevinir.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

Bilge kişinin aklı yas evindedir, Akılsızın aklıysa şenlik evinde.

По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.

Bilgenin azarını işitmek, Akılsızın türküsünü işitmekten iyidir.

Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.

Çünkü akılsızın gülmesi, Kazanın altındaki çalıların çatırtısı gibidir. Bu da boştur.

Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.

Haksız kazanç bilgeyi delirtir, Rüşvet karakteri bozar.

Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.

Bir olayın sonu başlangıcından iyidir. Sabırlı kibirliden iyidir.

Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.

[] Çabuk öfkelenme, Çünkü öfke akılsızların bağrında barınır.

Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.

“Neden geçmiş günler bugünlerden iyiydi?” diye sorma, Çünkü bu bilgece bir soru değil.

Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,

Bilgelik miras kadar iyidir, Güneşi gören herkes için yararlıdır.

защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.

Bilgelik siperdir, para da siper, Bilginin yararı ise şudur: Bilgelik ona sahip olan kişinin yaşamını korur.

Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Tanrı’nın yaptığını düşün: O’nun eğrilttiğini kim doğrultabilir?

В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.

İyi günde mutlu ol, Ama kötü günde dikkatle düşün; Tanrı birini öbürü gibi yaptı ki, İnsan kendisinden sonra neler olacağını bilmesin.

Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.

Boş ömrümde şunları gördüm: Doğru insan doğruluğuna karşın ölüyor, Kötü insanın ise, kötülüğüne karşın ömrü uzuyor.

Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?

Ne çok doğru ol ne de çok bilge. Niçin kendini yok edesin?

Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?

Ne çok kötü ol ne de akılsız. Niçin vaktinden önce ölesin?

Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

Birini tutman iyidir, Öbüründen de elini çekme. Çünkü Tanrı’ya saygı duyan ikisini de başarır.

Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,

Bilgelik, bilge kişiyi kentteki on yöneticiden daha güçlü kılar.

защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.

Çünkü yeryüzünde hep iyilik yapan, Hiç günah işlemeyen doğru insan yoktur.

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,

İnsanların söylediği her söze aldırma, Yoksa uşağının bile sana sövdüğünü duyabilirsin.

защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.

Çünkü sen de birçok kez Başkalarına sövdüğünü pekâlâ biliyorsun.

Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.

Bütün bunları bilgelikle denedim: “Bilge olacağım” dedim. Ama bu beni aşıyordu.

Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?

Bilgelik denen şey Uzak ve çok derindir, onu kim bulabilir?

Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.

Böylece, bilgelik ve çözüm aramaya, incelemeye, kavramaya, Kötülüğün akılsızlık, akılsızlığın delilik olduğunu anlamaya kafa yordum.

И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.

Kimi kadını ölümden acı buldum. O kadın ki, kendisi tuzak, yüreği kapan, elleri zincirdir. Tanrı’nın hoşnut kaldığı insan ondan kaçar, Günah işleyense ona tutsak olur.

Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,

Vaiz diyor ki, “Şunu gördüm: Bir çözüm bulmak için Bir şeyi öbürüne eklerken

което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.

–Araştırıp hâlâ bulamazken– Binde bir adam buldum, Ama aralarında bir kadın bulamadım.

Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.

Bulduğum tek şey: Tanrı insanları doğru yarattı, Oysa onlar hâlâ karmaşık çözümler arıyorlar.”