Ecclesiastes 10

Умрели мухи развалят маслото на мировареца и го правят да вони; същото прави и малко безумие на един, който е уважаван за мъдрост и чест.

Ölü sinekler attarın ıtırını kokutur. Biraz aptallık da bilgeliği ve saygınlığı bastırır.

Разумът на мъдрия е в десницата му, а разума на безумния — в левицата му.

Bilgenin yüreği hep doğruya eğilimlidir, Akılsızın ise, hep yanlışa.

Дори когато безумният ходи по пътя, той няма разум и показва на всекиго, че е безумен.

Yolda yürürken bile akılsızın aklı kıttır, Akılsız olduğunu herkese gösterir.

Ако духът на владетеля се надигне против теб, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грехове.

Yöneticinin öfkesi sana karşı alevlenirse, Yerinden ayrılma; Çünkü serinkanlılık büyük yanlışları bastırır.

Има зло, което видях под слънцето, като грешка, произхождаща от владетеля —

Güneşin altında gördüğüm bir haksızlık var, Yöneticiden kaynaklanan bir yanlışı andırıyor:

безумието се поставя на голяма почит, а богатите седят на скромни места.

Zenginler düşük makamlarda otururken, Aptallar yüksek makamlara atanıyor.

Видях слуги на коне и князе да ходят на земята като слуги.

Köleleri at sırtında, Önderleri yerde köleler gibi yürürken gördüm.

Който копае яма, ще падне в нея и който разбива ограда, змия ще го ухапе.

[] Çukur kazan içine kendi düşer, Duvarda gedik açanı yılan sokar.

Който копае камъни, ще се рани от тях; който цепи дърва, се излага на опасност от тях.

Taş çıkaran taştan incinir, Odun yaran tehlikeye girer.

Ако се притъпи желязото и човек не наточи острието, трябва да използва повече сила. А мъдростта е полезна за оправяне.

Balta körse, ağzı bilenmemişse, Daha çok güç gerektirir; Ama bilgelik başarı doğurur.

Ако змията ухапе, преди да бъде омаяна, няма полза за омайвача.

Yılan büyü yapılmadan önce sokarsa, Büyücünün yararı olmaz.

Думите от устата на мъдрия са благодатни, а устните на безумния ще го погълнат;

Bilgenin ağzından çıkan sözler benimsenir, Oysa akılsız kendi ağzıyla yıkımına yol açar.

началото на думите на устата му е безумие, и краят на говоренето му е дива лудост.

Sözünün başı aptallık, Sonu zırdeliliktir.

Безумният умножава думи, но човек не знае какво ще бъде, и кой може да му извести какво ще бъде след него?

Akılsız konuştukça konuşur. Kimse ne olacağını bilmez. Kim ona kendisinden sonra ne olacağını bildirebilir?

Трудът на безумните ги уморява, понеже те дори не знаят как да отидат в града.

Akılsızın emeği kendini öylesine yıpratır ki, Kente bile nasıl gideceğini bilemez.

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете и първенците ти преяждат сутрин!

Kralın bir çocuksa, Önderlerin sabah şölen veriyorsa, vay sana, ey ülke!

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и първенците ти ядат навреме — за укрепване, а не за напиване!

Kralın soyluysa, Önderlerin sarhoşluk için değil Güçlenmek için vaktinde yemek yiyorsa, ne mutlu sana, ey ülke!

От леност се съсипва къщният покрив и от безделието на ръцете къщата прокапва.

Tembellikten dam çöker, Miskinlikten çatı akar.

Угощение се приготвя за забавление и виното весели живота, а парите отговарят на всичко.

Şölen eğlenmek için yapılır, Şarap yaşama sevinç katar, Paraysa her ihtiyacı karşılar.

Не проклинай царя дори и в мисълта си и не проклинай богатия дори и в спалнята си, защото небесна птица може да отнесе гласа ти и крилата птица да разкаже това.

İçinden bile krala sövme, Yatak odanda zengine lanet etme, Çünkü gökte uçan kuşlar haber taşır, Kanatlı varlıklar söylediğini aktarır.