Ecclesiastes 1

Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим:

Bunlar Yeruşalim’de krallık yapan Davut oğlu Vaiz’in sözleridir:

Суета на суетите! — казва проповедникът. — Суета на суетите, всичко е суета.

“Her şey boş, bomboş, bomboş!” diyor Vaiz.

Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?

Ne kazancı var insanın Güneşin altında harcadığı onca emekten?

Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.

Kuşaklar gelir, kuşaklar geçer, Ama dünya sonsuza dek kalır.

И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.

Güneş doğar, güneş batar, Hep doğduğu yere koşar.

Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.

Rüzgar güneye gider, kuzeye döner, Döne döne eserek Hep aynı yolu izler.

Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.

Bütün ırmaklar denize akar, Yine de deniz dolmaz. Irmaklar hep çıktıkları yere döner.

Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.

Her şey yorucu, Sözcüklerle anlatılamayacak kadar. Göz görmekle doymuyor, Kulak işitmekle dolmuyor.

Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново пред слънцето.

Önce ne olduysa, yine olacak. Önce ne yapıldıysa, yine yapılacak. Güneşin altında yeni bir şey yok.

Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас.

Var mı kimsenin, “Bak bu yeni!” diyebileceği bir şey? Her şey çoktan, bizden yıllar önce de vardı.

Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после.

Geçmiş kuşaklar anımsanmıyor, Gelecek kuşaklar da kendilerinden sonra gelenlerce anımsanmayacak.

Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим.

Ben Vaiz, Yeruşalim’de İsrail kralıyken

И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея.

kendimi göklerin altında yapılan her şeyi bilgece araştırıp incelemeye adadım. Tanrı’nın uğraşsınlar diye insanlara verdiği çetin bir zahmettir bu.

Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър.

Güneşin altında yapılan bütün işleri gördüm; hepsi boştur, rüzgarı kovalamaya kalkışmaktır!

Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои.

Eğri olan doğrultulamaz, eksik olan sayılamaz.

Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.

[] Kendi kendime, “İşte, bilgeliğimi benden önce Yeruşalim’de krallık yapan herkesten çok artırdım” dedim, “Alabildiğine bilgi ve bilgelik edindim.”

И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър.

Kendimi bilgi ve bilgeliği, deliliği ve akılsızlığı anlamaya adadım. Gördüm ki, bu da yalnızca rüzgarı kovalamaya kalkışmakmış.

Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.

Çünkü çok bilgelik çok keder doğurur, bilgi arttıkça acı da artar.