Psalms 79

(По слав. 78) Псалм на Асаф. Боже, езичниците дойдоха в наследството Ти, оскверниха светия Ти храм, превърнаха Ерусалим в развалини!

En psalm av Asaf.  Gud, hedningarna hava fallit in i din arvedel,  de hava orenat ditt heliga tempel,  de hava gjort Jerusalem till en stenhop.

Труповете на слугите Ти дадоха за храна на небесните птици, плътта на светиите Ти — на земните зверове.

 De hava givit dina tjänares kroppar  till mat åt himmelens fåglar,  dina frommas kött åt markens djur.

Изляха кръвта им като вода около Ерусалим и нямаше кой да ги погребва.

 De hava utgjutit deras blod såsom vatten,      runt omkring Jerusalem,  och ingen fanns, som begrov dem.

Станахме за присмех на съседите си, за подигравка и посмешище на околните си.

 Vi hava blivit till smälek för våra grannar,  till spott och hån för dem som bo omkring oss.

Докога, ГОСПОДИ? Ще се гневиш ли навеки? Ще гори ли ревността Ти като огън?

 Huru länge, o HERRE,      skall du så oavlåtligen vredgas,  huru länge skall din nitälskan      brinna såsom eld?

Излей яростта Си върху езичниците, които не Те познават, и върху царствата, които не призовават Името Ти,

 Utgjut din förtörnelse      över hedningarna, som ej känna dig,  och över de riken      som icke åkalla ditt namn.

защото изпоядоха Яков и опустошиха жилището му.

 Ty de hava uppätit Jakob,      och hans boning hava de förött.

Не си спомняй против нас беззаконията на предците ни; нека бързо ни срещнат благите Ти милости, защото много отслабнахме.

 Tänk ej, oss till men,      på förfädernas missgärningar,  låt din barmhärtighet snarligen      komma oss till mötes,      ty vi äro i stort elände.

Помогни ни, Боже на спасението ни, заради славата на Името Си; избави ни и прости греховете ни заради Името Си!

 Hjälp oss, du vår frälsnings Gud,      för ditt namns äras skull;  rädda oss och förlåt oss      våra synder för ditt namns skull.

Защо да кажат езичниците: Къде е техният Бог? Нека се знае пред очите ни между езичниците отмъщението за пролятата кръв на слугите Ти!

 Varför skulle hedningarna få säga:      »Var är nu deras Gud?»  Låt det inför våra ögon      bliva kunnigt på hedningarna  huru du hämnas dina tjänares      utgjutna blod.

Нека дойде пред Теб стенанието на затворника; според величието на силата Си запази обречените на смърт!

 Låt de fångnas klagan      komma inför ditt ansikte,  låt efter din arms väldighet      dödens barn bliva vid liv.

И върни на съседите ни седмократно в пазвата им присмеха им, с който Ти се присмяха, Господи.

 Och giv våra grannar sjufalt      tillbaka i deras sköte  den smädelse varmed de hava      smädat dig, Herre.

А ние — Твой народ и овце на Твоето пасбище — ще Те възхваляваме до века, ще разгласяваме Твоята хвала на всички поколения.

 Men vi som äro ditt folk      och får i din hjord,  vi vilja tacka dig evinnerligen,  vi vilja förtälja ditt lov      från släkte till släkte.