Psalms 44

(По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.

För sångmästaren; av Koras söner; en sång.

Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял.

 Gud, med våra öron hava vi hört,      våra fäder hava förtäljt därom för oss:  om den gärning du gjorde i deras dagar,  i forntidens dagar.

Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти — защото Ти благоволи във тях.

 Det var du som med din hand  utrotade hedningarna, men planterade dem;  du fördärvade andra folk, men dem lät du utbreda sig.

Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!

 Ty icke med sitt svärd intogo de landet,  och deras egen arm gav dem icke seger,  utan din högra hand och din arm  och ditt ansiktes ljus, ty du hade behag till dem.

Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които стават против нас.

 Du, densamme, är min konung, o Gud;  så tillsäg nu Jakob seger.

Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси.

 Med din hjälp kunna vi stöta ned våra ovänner  och i ditt namn förtrampa våra motståndare.

Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят.

 Ty icke på min båge förlitar jag mig,  och mitt svärd kan icke giva mig seger;

С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.)

 nej, du giver oss seger över våra ovänner,  och dem som hata oss låter du komma på skam.

Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.

 Gud lova vi alltid,  och ditt namn prisa vi evinnerligen.  Sela.

Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си.

 Och dock har du nu förkastat oss och låtit oss varda till blygd,  och du drager icke ut med våra härar.

Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците.

 Du låter oss vika tillbaka för ovånnen,  och de som hata oss taga sig byte.

Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му.

 Du låter oss bliva uppätna såsom får,  och bland hedningarna han du förstrött oss.

Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас.

 Du säljer ditt folk för ett ringa pris,  stor är icke den vinst du har gjort därpå.

Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.

 Du låter oss bliva till smälek för våra grannar,  till spott och hån för dem som bo omkring oss.

Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми —

 Du gör oss till ett ordspråk bland hedningarna,  du låter folken skaka huvudet åt oss.

заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя.

 Hela dagen är min smälek inför mig,  och blygsel höljer mitt ansikte,

Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет.

 när jag hör smädarens och lastarens tal,  när jag ser fienden och den hämndgirige.

Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека,

 Allt detta har kommit över oss,  och vi hava dock icke förgätit dig,  ej heller svikit ditt förbund.

ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.

 Våra hjärtan avföllo icke,  och våra steg veko ej av ifrån din väg,

Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си,

 så att du därför har krossat oss i schakalers land  och övertäckt oss med dödsskugga.

Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

 Om vi hade förgätit vår Guds namn  och uträckt våra händer till en främmande gud,

Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане.

 månne icke Gud skulle hava utrannsakat det,  han som känner hjärtats lönnligheter?

Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки!

 Nej, för din skull varda vi dödade hela dagen  och bliva aktade såsom slaktfår.

Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни?

 Vakna upp; varför sover du, Herre?  Vakna, förkasta oss icke för alltid.

Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята.

 Varför döljer du ditt ansikte  och förgäter vårt lidande och trångmål?

Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!

 Se, vår själ är nedböjd i stoftet,  vår kropp ligger nedtryckt till jorden. [ (Psalms 44:27)  Stå upp till vår hjälp,  och förlossa oss för din nåds skull. ]