Psalms 139

(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.

För sångmästaren; av David; en psalm.  HERRE, du utrannsakar mig och känner mig.

Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.

 Evad jag sitter eller uppstår, vet du det;  du förstår mina tankar fjärran ifrån.

Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.

 Evad jag går eller ligger, utforskar du det,  och med alla mina vägar är du förtrogen.

Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

 Ty förrän ett ord är på min tunga,  se, så känner du, HERRE, det till fullo.

Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.

 Du omsluter mig på alla sidor  och håller mig i din hand.

Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.

 En sådan kunskap är mig alltför underbar;  den är mig för hög, jag kan icke begripa den.

Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

 Vart skall jag gå för din Ande,  och vart skall jag fly för ditt ansikte?

Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!

 Fore jag upp till himmelen, så är du där,  och bäddade jag åt mig i dödsriket, se, så är du ock där.

Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,

 Toge jag morgonrodnadens vingar,  gjorde jag mig en boning ytterst i havet,

дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!

 så skulle också där din hand leda mig  och din högra hand fatta mig.

Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —

 Och om jag sade: »Mörker må betäcka mig  och ljuset bliva natt omkring mig»,

дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

 så skulle själva mörkret icke vara mörkt för dig,  natten skulle lysa såsom dagen:  ja, mörkret skulle vara såsom ljuset.

Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

 Ty du har skapat mina njurar,  du sammanvävde mig i min moders liv.

Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

 Jag tackar dig för att jag är danad så övermåttan underbart;  ja, underbara äro dina verk,  min själ vet det väl.

Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

 Benen i min kropp voro icke förborgade för dig,  när jag bereddes i det fördolda,  när jag bildades i jordens djup.

Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

 Dina ögon sågo mig, när jag ännu knappast var formad;  alla mina dagar blevo uppskrivna i din bok,  de voro bestämda, förrän någon av dem hade kommit.

Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

 Huru outgrundliga äro icke för mig dina tankar, o Gud,  huru stor är icke deras mångfald!

Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

 Skulle jag räkna dem, så vore de flera än sanden;  när jag uppvaknade, vore jag ännu hos dig.

О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

 Gud, o att du ville dräpa de ogudaktiga!  Ja, måtte de blodgiriga vika bort ifrån mig,

Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

 de som tala om dig med ränker i sinnet,  de som hava bragt dina städer i fördärv!

Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

 Skulle jag icke hata dem som hata dig, HERRE?  Skulle jag icke känna leda vid dem som stå dig emot?

Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

 Jag hatar dem med starkaste hat;  ja, mina fiender hava de blivit.

Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.

 Utrannsaka mig, Gud, och känn mitt hjärta;  pröva mig och känn mina tankar,

И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!

 och se till, om jag är stadd på en olycksväg,  och led mig på den eviga vägen.