Psalms 120

(По слав. 119) Песен на изкачванията. В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ми отговори.

En vallfartssång.  Jag ropar till HERREN i min nöd,  och han svarar mig.

ГОСПОДИ, избави душата ми от лъжливи устни и от измамен език!

 HERRE, rädda min själ      från lögnaktiga läppar,      från en falsk tunga.

Какво ще ти се даде или какво ще ти се прибави, на теб, измамни езиче?

 Varmed bliver du lönad,      både nu och allt framgent,      du falska tunga?

Остри стрели на силния с дървени въглища от хвойна.

 Jo, med en våldsverkares skarpa pilar      och med glödande ginstkol.

Горко ми, защото странствам в Мосох, защото обитавам в шатрите на Кидар!

 Ve mig, att jag måste dväljas i Meseks land  och bo ibland Kedars hyddor!

Душата ми живя много време с онези, които мразят мира.

 Länge nog har min själ måst bo      ibland dem som hata friden.

Аз съм за мир, но когато говоря, те са за война.

 Jag själv håller frid, men säger jag blott ett ord,      äro de redo till strid.