Proverbs 19

По-добър е сиромах, който ходи в честността си, отколкото лъжлив в устните си и безумен.

 Bättre är en fattig man som vandrar i ostrafflighet  än en man som har vrånga läppar och därtill är en dåre.Ords. 28,6.

Не е добре за душата да бъде без знание и който бърза с краката си, се спъва.

 Ett obetänksamt sinne, redan det är illa;  och den som är snar på foten, han stiger miste.

Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против ГОСПОДА.

 En människas eget oförnuft kommer henne på fall,  och dock är det på HERREN som hennes hjärta vredgas

Богатството прибавя много приятели, а сиромахът бива оставен от приятеля си.

 Gods skaffar många vänner,  men den arme bliver övergiven av sin vän.Ords. 14,20.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи, няма да избяга.

 Ett falskt vittne bliver icke ostraffat,  och den som främjar lögn, han kommer icke undan.5 Mos. 19,18 f. Ords. 21,28.

Мнозина се подмазват на благородния и всеки е приятел на този, който дава подаръци.

 Många söka en furstes ynnest,  och alla äro vänner till den givmilde.

Сиромаха го мразят всичките му братя, колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

 Den fattige är hatad av alla sina fränder,  ännu längre draga sig hans vänner bort ifrån honom;  han far efter löften som äro ett intet.Ords. 14,20.

Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро.

 Den som förvärvar förstånd har sitt liv kärt;  den som tager vara på insikt, han finner lycka

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи, ще погине.

 Ett falskt vittne bliver icke ostraffat,  och den som främjar lögn, han skall förgås.

Разкошът не подхожда на безумен, още по-малко — на слуга да властва над князе.

 Det höves icke dåren att hava goda dagar,  mycket mindre en träl att råda över furstar.Ords. 17,16. 26,1. 30,22.

Благоразумието на човека го прави дълготърпелив и за него е слава да подминава грешки.

 Förstånd gör en människa tålmodig,  och det är hennes ära att tillgiva vad någon har brutit.Ords. 14,17, 26,1. 16,32.

Гневът на царя е като реване на лъв, а благоволението му е като роса на тревата.

 En konungs vrede är såsom ett ungt lejons rytande,  hans nåd är såsom dagg på gräset.Ords. 16,14 f. 20,2.

Безумен син е погибел за баща си и препирните на жена са неспирен капчук.

 En dåraktig son är sin faders fördärv,  och en kvinnas trätor äro ett oavlåtligt takdropp.Ords. 15,20. 17,25. 27,15.

Къща и богатство са наследство от бащите, но благоразумна жена е от ГОСПОДА.

 Gård och gods får man i arv från sina fäder,  men en förståndig hustru är en gåva från HERREN.Ords. 18,22. 31,10 f.

Леността хвърля в дълбок сън и нехайна душа ще гладува.

 Lättja försänker i dåsighet,  och den håglöse får lida hunger.Ords. 10,4 f. 12,24, 27. 13,4. 20,13.

Който пази заповедта, пази душата си, а който презира пътищата си, ще умре.

 Den som håller budet får behålla sitt liv;  den som ej aktar på sin vandel han varder dödad.

Който оказва милост на сиромаха, заема на ГОСПОДА и Той ще му отплати за благодеянието.

 Den som förbarmar sig över den arme, han lånar åt HERREN  och får vedergällning av honom för vad gott han har gjort.Matt. 10,42. 25,40.

Наказвай сина си, докато има надежда, но не надигай душата си да го умъртвиш.

 Tukta din son, medan något hopp är,  och åtrå icke att vålla hans död.Ords. 13,24. 22,15. 23,13. Syr. 30,1 f.

Яростният нека бъде наказан, защото ако го избавиш, ще бъде по-лошо.

 Den som förgår sig i vrede, han må plikta därför,  ty om du vill ställa till rätta, så gör du det allenast värre.Syr. 30,24.

Слушай съвет и приемай наставление, за да станеш мъдър в края си.

 Hör råd och tag emot tuktan,  på det att du för framtiden må bliva vis.Ords. 1,8.

Има много мисли в сърцето на човека, но намерението на ГОСПОДА ще устои.

 Många planer har en man i sitt hjärta,  men HERRENS råd, det bliver beståndande.Ps. 33,11. Ords. 16,1, 9. Jes. 46,10.

Желателно за човека е неговото милосърдие и сиромах е по-добър от лъжец.

 Efter en människas goda vilja räknas hennes barmhärtighet,  och en fattig man är bättre än en som ljuger.Mark. 12,43.

Страхът от ГОСПОДА е за живот и който го има, ще спи наситен и непосетен от зло.

 HERRENS fruktan för till liv;  så får man vila mätt och hemsökes icke av något ont.

Ленивият топва ръката си в чинията и дори не я връща обратно към устата си.

 Den late sticker sin hand i fatet,  men gitter icke föra den åter till munnen.Ords. 26,15.

Ако биеш присмивача, простият ще стане внимателен и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

 Slår man bespottaren, så bliver den fåkunnige klok;  och tillrättavisar man den förståndige, så vinner han kunskap.Ords. 21,11.

Който съсипва баща си и прогонва майка си, е син, който нанася срам и позор.

 Den som övar våld mot sin fader eller driver bort sin moder,  han är en vanartig och skändlig son.Ords. 20,20.

Престани, сине мой, да слушаш наставление, което отклонява от думите на знанието.

 Min son, om du icke vill höra tuktan,  så far du vilse från de ord som giva kunskap.Ords. 23,12.

Негоден свидетел се присмива на правосъдието и устата на безбожните поглъщат грях.

 Ett ont vittne bespottar vad rätt är,  och de ogudaktigas mun är glupsk efter orätt.

Присъди се готвят за присмивачите и бой — за гърба на безумния.

 Straffdomar ligga redo för bespottarna  och slag för dårarnas rygg.Ords. 10,13. 20,30. 26,3