Job 37

И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества.

 Ja, vid sådant förskräckes mitt hjärta,  bävande spritter det upp.

Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му.

 Hören, hören huru hans röst ljuder vred,  hören dånet som går ut ur hans mun.

Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си — до краищата на земята.

 Han sänder det åstad, så långt himmelen når,  och sina ljungeldar bort till jordens ändar.

След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.

 Efteråt ryter så dånet,  när han dundrar med sin väldiga röst;  och på ljungeldarna spar han ej,  då hans röst låter höra sig.

Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.

 Ja, underbart dundrar Gud med sin röst,  stora ting gör han, utöver vad vi förstå.

Защото казва на снега: Вали на земята! — и на проливния дъжд и на дъждовните порои.

 Se, åt snön giver han bud: »Fall ned till jorden»,  så ock åt regnskuren, åt sitt regnflödes mäktiga skur.

Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.

 Därmed fjättrar han alla människors händer,  så att envar som han har skapat kan lära därav.

Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.

 Då draga sig vilddjuren in i sina gömslen,  och i sina kulor lägga de sig till ro.

От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове — студът.

 Från Stjärngemaket kommer då storm  och köld genom nordanhimmelens stjärnor;

Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.

 med sin andedräkt sänder Gud frost,  och de vida vattnen betvingas.

Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,

 Skyarna lastar han ock med väta  och sprider omkring sina ljungeldsmoln.

и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.

 De måste sväva än hit, än dit,  alltefter hans rådslut och de uppdrag de få,  vadhelst han ålägger dem på jordens krets.

Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.

 Än är det som tuktoris, än med hjälp åt hans jord,  än är det med nåd som han låter dem komma.

Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.

 Lyssna då härtill, du Job;  stanna och betänk Guds under.

Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?

 Förstår du på vad sätt Gud styr deras gång  och låter ljungeldarna lysa fram ur sina moln?

Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?

 Förstår du lagen för skyarnas jämvikt,  den Allvises underbara verk?

Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?

 Förstår du huru kläderna bliva dig så heta,  när han låter jorden domna under sunnanvinden?

Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?

 Kan du välva molnhimmelen så som han,  så fast som en spegel av gjuten metall?

Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.

 Lär oss då vad vi skola säga till honom;  för vårt mörkers skull hava vi intet att lägga fram.

Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат.

 Ej må det bebådas honom att jag vill tala.  Månne någon begär sitt eget fördärv?

Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства.

 Men synes icke redan skenet?  Strålande visar han sig ju mellan skyarna,  där vinden har gått fram och sopat dem undan.

От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога.

 I guldglans kommer han från norden.  Ja, Gud är höljd i fruktansvärt majestät;

Всесилния — не можем да Го проумеем — Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява.

 den Allsmäktige kunna vi icke fatta,  honom som är så stor i kraft,  honom som ej kränker rätten, ej strängaste rättfärdighet.

Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.

 Fördenskull frukta människorna honom;  men de självkloka -- dem alla aktar han ej på.