Job 17

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

 Min livskraft är förstörd, mina dagar slockna ut,  bland gravar får jag min lott.

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

 Ja, i sanning är jag omgiven av gäckeri,  och avoghet får mitt öga ständigt skåda hos dessa!

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

 Så ställ nu säkerhet och borgen för mig hos dig själv;  vilken annan vill giva mig sitt handslag?

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

 Dessas hjärtan har du ju tillslutit för förstånd,  därför skall du icke låta dem triumfera.

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

 Den som förråder sina vänner till plundring,  på hans barn skola ögonen försmäkta.

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

 Jag är satt till ett ordspråk bland folken;  en man som man spottar i ansiktet är jag.

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

 Därför är mitt öga skumt av grämelse,  och mina lemmar äro såsom en skugga allasammans.

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

 De redliga häpna över sådant,  och den oskyldige uppröres av harm mot den gudlöse.

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

 Men den rättfärdige håller fast vid sin väg,  och den som har rena händer bemannar sig dess mer.

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

 Ja, gärna mån I alla ansätta mig på nytt,  jag lär ändå bland eder ej finna någon vis.

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

 Mina dagar äro förlidna, sönderslitna äro mina planer,  vad som var mitt hjärtas begär.

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

 Men natten vill man göra till dag,  ljuset skulle vara nära, nu då mörker bryter in.

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

 Nej, huru jag än bidar, bliver dödsriket min boning,  i mörkret skall jag bädda mitt läger;

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

 till graven måste jag säga: »Du är min fader»,  till förruttnelsens maskar: »Min moder», »Min syster».

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

 Vad bliver då av mitt hopp,  ja, mitt hopp, vem får skåda det?

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.

 Till dödsrikets bommar far det ned,  då jag nu själv går till vila i stoftet.