Jeremiah 8

В онова време, заявява ГОСПОД, ще извадят костите на юдовите царе и костите на първенците им, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на ерусалимските жители от гробовете им,

på den tiden, säger HERREN, skall man kasta Juda konungars och furstars ben, och prästernas och profeternas ben, och Jerusalems invånares ben ut ur deras gravarBar. 2,24.

и ще ги пръснат пред слънцето и пред луната и пред цялото небесно войнство, пред тези, които обичаха и на които служиха, и които следваха, и които търсеха, и на които се покланяха — няма да бъдат събрани и няма да бъдат погребани, а ще станат на тор по лицето на земята.

och kringströ dem inför solen och månen och himmelens hela härskara, som de hava älskat, tjänat och efterföljt, sökt och tillbett; man skall icke sedan samla dem tillhopa eller begrava dem, utan de skola bliva gödsel på marken.5 Mos. 4,19. 17,3. 2 Kon. 21,3.

И смъртта ще бъде за предпочитане пред живота за целия остатък, останал от този зъл род, останалите на всички места, където ги изгоних, заявява ГОСПОД на Войнствата.

Och alla kvarblivna, de som lämnas kvar av detta onda släkte, skola hellre vilja dö än leva, vilka än de orter må vara, dit dessa kvarlämnade bliva fördrivna av mig, säger HERREN Sebaot.

И им кажи: Така казва ГОСПОД: Който падне, не става ли? Който се отвърне, няма ли да се върне обратно?

Du skall ock säga till dem: Så säger HERREN:  Om någon faller, står han ju upp igen;      om någon går bort, vänder han ju tillbaka.

Защо този народ на Ерусалим се отвръща с вечно отвръщане? Държат здраво измамата, отказват да се обърнат.

 Varför går det då bort      i beständig avfällighet,      detta folk i Jerusalem?  Varför hålla de fast vid sitt svek      och vilja icke vända tillbaka?

Слушах и чух, но не говореха право. Няма кой да се покае заради злото си и да каже: Какво направих! Всеки се връща в своя бяг като кон, който се втурва в боя.

 Jag har givit akt och hört      huru de tala vad orätt är;  ingen enda finnes,      som ångrar sin ondska,      ingen säger: »Vad har jag gjort!»  Alla löpa de bort, lika hästar  som rusa åstad i striden.

Даже щъркелът по небето знае определените си времена и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на идването си, а Моят народ не знае правото на ГОСПОДА.

 Till och med hägern under himmelen      känner ju sin bestämda tid,  och turturduvan, svalan och tranan      taga i akt tiden för sin återkomst;  mitt folk däremot      känner ej HERRENS rätter.Jes. 1,3.

Как казвате: Ние сме мъдри и законът на ГОСПОДА е с нас? А пък ето, и него направи лъжа лъжливото перо на книжниците.

 Huru kunnen I då säga: »Vi äro visa  och hava HERRENS lag ibland oss»?  Icke så, de skriftlärdes lögnpenna  har förvandlat den i lögn.

Мъдрите се посрамиха, уплашиха се и бяха хванати. Ето, отхвърлиха словото на ГОСПОДА и каква мъдрост имат?

 Sådana visa skola komma på skam,  komma till korta och bliva snärjda.  De hava ju förkastat HERRENS ord,      vari äro de då visa?5 Mos. 4,6. Job 5,16. 1 Kor. 3,19.

Затова ще дам жените им на други и нивите им — на други притежатели; защото от малък до голям, всеки е отдаден на алчност; от пророк до свещеник, всеки върши измама.

 Så skall jag nu giva deras hustrur åt andra      och deras åkrar åt erövrare  Ty alla, både små och stora,      söka orätt vinning;  både profeter och präster  fara allasammans med lögn,Jes. 56,11. Jer. 6,12 f.

И лекуваха раната на дъщерята на Моя народ лекомислено, като казваха: Мир, мир! А няма мир.

 de taga det lätt med helandet      av dottern mitt folks skada;  de säga: »Allt står väl till, allt står väl till»,      och dock står icke allt välHes. 13,10.

Засрамиха ли се, че извършиха гнусотии? Не, никак не ги досрамя и не знаят да се изчервят. Затова ще паднат между падащите, ще бъдат съборени, когато ги накажа, казва ГОСПОД.

 De skola komma på skam, övade styggelse.  Likväl känna de alls icke skam  och veta icke av att blygas.  Därför skola de falla bland de andra;  när hemsökelsen träffar dem,  skola de komma på fall, säger HERREN.

Ще ги довърша съвсем, заявява ГОСПОД; няма да има гроздове на лозата и няма да има смокини на смокинята, и листът ще повехне; и това, което съм им дал, ще ги отмине.

 Jag skall bortrycka och förgöra dem, säger HERREN.  Inga druvor växa på vinträden,  och inga fikon på fikonträden,  utan till och med löven äro vissnade:  De bud jag gav dem överträda de.Jes. 5,5 f. Matt. 21,19. Luk. 13,6 f.

Защо седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там! Защото ГОСПОД, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е напоил с горчива вода, понеже съгрешихме против ГОСПОДА.

 Varför sitta vi här stilla?  Församlen eder och låt oss fly      in i de befästa städerna      och förgås där;  ty HERREN, vår Gud, vill förgöra oss,      han giver oss gift att dricka      därför att vi syndade mot HERREN.Jer. 4,5. 9,15. 23,15,

Надявахме се на мир, но нищо добро; време на изцеление, но, ето — ужас.

 V bida efter frid,      men intet gott kommer,  efter en tid då vi skulle bliva helade,      men se, förskräckelse kommer.Jer. 14,19.

От Дан се чува пръхтенето на конете му; от гласа на цвиленето на силните му жребци трепери цялата земя. И дойдоха и изпоядоха земята и всичко по нея, града и живеещите в него.

 Från Dan hör man      frustandet av hans hästar;  för hans hingstars gnäggande      bävar hela landet.  De komma och förtära      landet med allt vad däri är,      staden med dem som bo däri.Jer. 4,15.

Защото, ето, Аз пращам върху вас змии усойници, които не се омайват, а ще ви хапят, заявява ГОСПОД.

 Ty se, jag sänder emot eder      ormar, basilisker,  mot vilka ingen besvärjelse hjälper,      och de skola stinga eder,      säger HERREN.

Мога ли да се утеша в тъгата си? Сърцето ми изнемощя в мен.

 Var skall jag finna vederkvickelse i min sorg?      Mitt hjärta är sjukt i mig.

Ето, чуй! Викът на дъщерята на народа Ми от далечна земя: ГОСПОД не е ли в Сион? И царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?

 Hör, dottern mitt folk ropar      i fjärran land:  »Finnes då icke HERREN i Sion?  Är dennes konung icke mer där?»  Ja, varför hava de förtörnat mig med sina beläten,      med sina främmande avgudar?Mik. 4,9.

Премина жетвата, свърши лятото, а ние не се спасихме.

 Skördetiden är förbi,      sommaren är till ända,  och ingen frälsning har kommit oss till del.

Съкрушен съм заради съкрушаването на дъщерята на народа си; зачернен съм, ужас ме обзе.

 Jag är förkrossad,      därför att dottern mitt folk så krossas,  jag går sörjande,      häpnad har gripit mig.

Няма ли балсам в Галаад? И няма ли там лекар? Защо тогава няма оздравяване за дъщерята на народа ми?

 Finnes då ingen balsam i Gilead,      finnes ingen läkare där?  Eller varför bliver dottern mitt folk      icke helad från sina sår?Jer. 46,11.