Isaiah 57

Праведният загива и никой не взема това присърце; и благочестиви мъже се отнемат от земята и никой не размисля, че праведният се отнема преди злото,

 Den rättfärdige förgås, och ingen finnes,      som tänker därpå;  fromma människor ryckas bort,      utan att någon lägger märke därtill.  Ja, genom ondskans makt ryckes den rättfärdige bort

влиза в мир. Те почиват на леглата си, всеки, който ходи в правотата си.

     och går då in i friden;  de som hava vandrat sin väg rätt fram      få ro i sina vilorum.

А вие, приближете се тук, синове на врачка, потомство на прелюбодеец и на блудница!

 Men träden fram hit,      I söner av teckentyderskor,  I barn av äktenskapsbrytare och skökor.

С кого се подигравате? Срещу кого сте раззинали уста и сте изплезили език? Не сте ли синове на престъпление, потомство на лъжа —

     Över vem gören I eder lustiga?  Mot vem ien I upp munnen      och räcken I ut tungan?  Sannerligen, I ären överträdelsens barn,      en lögnens avföda,

вие, които се разпалвате в страст към идолите под всяко зелено дърво, които колите децата в деретата, под цепките на канарите?

 I som upptändens av brånad vid terebinterna,      ja, under alla gröna träd,  I som slakten edra barn i dalarna,      i bergsklyftornas djup.

В гладките камъни на потока е делът ти; те, те са жребият ти. И на тях си изливала възлияния и си принасяла хлебен принос. Мога ли да бъда доволен от това?

 Stenarna i din dal har du till din del,      de, just de äro din lott;  också åt dem utgjuter du drickoffer      och frambär du spisoffer.  Skulle jag giva mig till freds vid sådant?

На висока и издигната планина си сложила леглото си и там си се изкачила, за да колиш жертва.

 På höga och stora berg      redde du dig läger;  också upp på sådana begav du dig      för att offra slaktoffer.

Зад вратата и стълба си поставила спомена си, защото си се открила на друг освен Мен и си се качила, разширила си леглото си и си сключила завет с тях, обикнала си леглото им, огледала си голотата им.

 Och bakom dörren och dörrposten      satte du ditt märke.  Du övergav mig; du klädde av dig och besteg ditt läger      och beredde plats där.  Du gjorde upp med dem, gärna delade du läger med dem      vid första vink du såg.

Отишла си и при царя с благоуханни масла и си умножила ароматите си, изпратила си посланиците си далеч и си се снижила до Шеол.

 Du begav dig till Melek med olja      och tog med dig dina många salvor;  du sände dina budbärare till fjärran land,      ja, ända ned till dödsriket.

Уморила си се от дългия път, но не си казала: Напразно е. Намерила си подновена сила, затова не си отпаднала.

 Om du än blev trött av din långa färd,      sade du dock icke: »Förgäves!»  Så länge du kunde röra din hand,      mattades du icke.

И от кого си се уплашила и убояла, че да излъжеш и да не си спомниш за Мен, и да не Ме вземеш присърце? Не мълчах ли Аз, и то от много време? А ти не се боиш от Мен.

 För vem räddes och fruktade du då,      eftersom du var så trolös  och eftersom du icke tänkte på mig      och ej ville akta på?  Är det icke så: eftersom jag har tegat, och det sedan länge,      därför fruktar du mig icke?

Аз ще известя твоята правда; и делата ти, те няма да те ползват.

 Men jag skall visa, huru det är med din rättfärdighet och med dina verk,      de skola icke hjälpa dig.

Когато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти! Но вятърът ще ги отнесе всички, един лъх ще ги помете. А който се уповава на Мен, ще наследи земята и ще владее светия Ми хълм.

 När du ropar, då må ditt avgudafölje rädda dig.  Nej, en vind skall taga dem med sig allasammans      och en fläkt föra dem bort.  Men den som tager sin tillflykt till mig skall få landet till arvedel      och få besitta mitt heliga berg.

И ще се каже: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, вдигнете спънките от пътя на Моя народ!

 Ja, det skall heta: »Banen väg,      banen och bereden väg;  skaffen bort stötestenarna      från mitt folks väg.»

Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, чието Име е Светият: Във високото и свято място обитавам, и при онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушените.

 Ty så säger      den höge och upphöjde,  han som tronar till evig tid      och heter »den Helige»:  Jag bor i helighet uppe i höjden,  men ock hos den som är förkrossad och har en ödmjuk ande;  ty jag vill giva liv åt de ödmjukas ande  och liv åt de förkrossades hjärtan.

Защото няма да се съдя с хората вечно и няма навеки да се гневя, защото духът им би примрял пред Мен, и душите, които Аз съм направил.

 Ja, jag vill icke evinnerligen gå till rätta  och icke ständigt förtörnas;  eljest skulle deras ande försmäkta inför mig,  de själar, som jag själv har skapat.

Заради беззаконието на алчността му се разгневих и го поразих, скрих лицето Си и се разгневих; а той отстъпнически ходеше по пътя на сърцето си.

 För hans girighetssynd förtörnades jag;  jag slog honom, och i min förtörnelse höll jag mig dold.  Men i sin avfällighet fortfor han att vandra på sitt hjärtas väg.

Видях пътищата му и ще го изцеля, и ще го водя, и ще върна утехата на него и на скърбящите му.

 Hans vägar har jag sett, men nu vill jag hela honom  och leda honom och giva honom och hans sörjande tröst.

Аз създавам плода на устните. Мир, мир на далечния и на близкия, казва ГОСПОД, и ще го изцеля.

 Jag skall skapa frukt ifrån hans läppar.  Frid över dem som äro fjärran och frid över dem som äro nära!  säger HERREN; jag skall hela honom.

А безбожните са като развълнувано море, защото не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал.

 Men de ogudaktiga äro såsom ett upprört hav,  ett som icke kan vara stilla,  ett hav, vars vågor röra upp dy och orenlighet.

Няма мир за безбожните, казва моят Бог.

 De ogudaktiga hava ingen frid, säger min Gud.