Isaiah 10

Горко на тези, които нареждат наредби за зло, и на писачите, които пишат за насилие,

 Ve eder som stadgen orättfärdiga stadgar!  I skriven, men våldslagar skriven I

за да лишат бедните от правосъдие и да отнемат правото на сиромасите от народа Ми, за да им станат плячка вдовиците и да ограбят сирачетата!

 för att vränga de ringas sak  och beröva de fattiga i mitt folk deras rätt,  för att göra änkor till edert byte  och plundra de faderlösa.

А какво ще направите в деня на наказанието и в опустошението, което ще дойде отдалеч? Към кого ще прибегнете за помощ и къде ще оставите славата си?

 Vad viljen I göra på hemsökelsens dag,  när ovädret kommer fjärran ifrån?  Till vem viljen I fly för att få hjälp,  och var viljen I lämna edra skatter i förvar?

Без Мен ще се наведат между пленниците и ще паднат под убитите. При всичко това гневът Му не се отвърна и ръката Му е още простряна.

 Om man ej böjer knä såsom fånge,  så måste man falla bland de dräpta.  Vid allt detta vänder hans vrede icke åter,  hans hand är ännu uträckt.

Горко на асириеца, жезъла на яростта Ми, тоягата в ръката му е Моят гняв!

 Ve över Assur, min vredes ris,  som bär min ogunst såsom en stav i sin hand!

Ще го изпратя против народ лицемерен и ще му дам заповед против народа, на който се гневя, за да плячкоса плячка и да ограби грабеж, и да го предаде на тъпкане като уличната кал.

 Mot ett gudlöst folk sänder jag honom,  och mot min förgrymmelses folk bjuder jag honom gå,  för att taga rov och göra byte,  och för att nedtrampa det såsom orenlighet på gatorna.

Но той не мисли така и не смята така сърцето му, а в сърцето му е да изтреби и да отсече не малко народи.

 Men så menar icke han,  och i sitt hjärta tänker han ej så,  utan hans hjärta står efter att förgöra  och efter att utrota folk i mängd.

Защото казва: Князете ми не са ли всички заедно царе?

 Han säger: »Äro mina hövdingar ej allasammans konungar?

Халне не е ли като Кархамис? Емат не е ли като Арфад? Самария не е ли като Дамаск?

 Har det icke gått Kalno såsom Karkemis,  och Hamat såsom Arpad,  och Samaria såsom Damaskus?

Както ръката ми стигна царствата на идолите, а техните изваяни идоли бяха повече от ерусалимските и самарийските,

 Då min hand har träffat de andra gudarnas riken,  vilkas beläten voro förmer än Jerusalems och Samarias,

както направих на Самария и на нейните идоли, няма ли да направя на Ерусалим и на неговите образи на идоли?

 skulle jag då ej kunna göra med Jerusalem och dess gudabilder  vad jag har gjort med Samaria och dess gudar?»

Затова, когато завърши Господ цялото Си дело над хълма Сион и над Ерусалим, ще накажа, казва Той, плода на надменното сърце на асирийския цар и гордостта на високо вдигнатите му очи.

Men när Herren har fullbordat allt sitt verk på Sions berg och i Jerusalem, då skall jag hemsöka den assyriske konungens hjärtas högmodsfrukt och hans stolta ögons förhävelse.

Защото каза: Със силата на своята ръка извърших това и с мъдростта си, понеже съм разумен. Преместих границите на народите, разграбих техните съкровища и като силен свалих седящите нависоко.

Ty han säger:  »Med min hands kraft har jag utfört detta  och genom min vishet, ty jag har förstånd.  Jag flyttade folkens gränser,  deras förråd utplundrade jag,  och i min väldighet stötte jag härskarna från tronen.

И ръката ми намери богатството на народите като гнездо; и както се събират изоставени яйца, така аз събрах целия свят и никой не поклати крило, не отвори човка и не изцвърча.

 Och min hand grep efter folkens skatter  såsom efter fågelnästen,  och såsom man samlar övergivna ägg,  så samlade jag jordens alla länder;  ingen fanns, som rörde vingen  eller öppnade näbben till något ljud.»

Ще се похвали ли секирата против този, който сече с нея? Ще се големее ли трионът против този, който го движи? Като че ли жезълът би поклатил тези, които го вдигат, или тоягата би вдигнала онзи, който не е дърво!

 Skall då yxan berömma sig mot honom som hugger med den,  eller sågen förhäva sig mot honom som sätter den i rörelse?  Som om käppen satte i rörelse honom som lyfter den,  eller staven lyfte en som dock är förmer än ett stycke trä!

Затова Господ, ГОСПОД на Войнствата ще прати на тлъстите му мършавост и под славата му ще се запали пожар като пожар от огън.

 Så skall då Herren, HERREN Sebaot  sända tärande sjukdom i hans feta kropp,  och under hans härlighet skall brinna en brand  likasom en brinnande eld.

Светлината на Израил ще бъде за огън и Светият Негов за пламък; и ще изгори и пояде бодилите му и тръните му в един ден.

 Och Israels ljus skall bliva en eld  och hans Helige en låga,  och den skall bränna upp och förtära dess törnen  och dess tistlar, allt på en dag.

Ще погуби и славата на гората му и на плодородното му поле от душа до плът; и ще бъде както болен, когато изнемощява.

 Och på hans skogars och parkers härlighet  skall han alldeles göra en ände;  det skall vara, såsom när en sjuk täres bort.

А останалите дървета от гората му ще бъдат малко, ще може дете да ги запише.

 De träd som bliva kvar i hans skog      skola vara lätt räknade;  ett barn skall kunna teckna upp dem.

И в онзи ден остатъкът на Израил и спасените от дома на Яков няма да продължават да се облягат на този, който ги порази, а ще се облягат с истина на ГОСПОДА, Светия Израилев.

 På den tiden skall kvarlevan av Israel  och den räddade skaran av Jakobs hus  ej vidare stödja sig vid honom som slog dem;  i trohet skola de stödja sig  vid HERREN, Israels Helige.

Ще се върне остатък, остатък от Яков към могъщия Бог.

 En kvarleva skall omvända sig,      en kvarleva av Jakob,      till Gud, den väldige.

Защото, ако и да е народът ти, Израилю, като морския пясък, само остатък от него ще се върне. Решено е изтребление, прелива от правда.

 Ty om än ditt folk, Israel,  vore såsom sanden i havet,  så skall dock allenast en kvarleva där omvända sig.  Förödelsen är oryggligt besluten,  den kommer med rättfärdighet såsom en flod.

Защото изтребление, и то решено, ще извърши Господ, ГОСПОД на Войнствата сред цялата земя.

 Ty förstöring och oryggligt besluten straffdom  skall Herren, HERREN Sebaot  låta komma över hela jorden.

Затова, така казва Господ, ГОСПОД на Войнствата: Народе Мой, който живееш в Сион, не се бой от асириеца, ако те удари с пръчка и вдигне против теб тояга, както направи Египет.

Därför säger Herren, HERREN Sebaot så: Frukta icke, mitt folk, du som bor i Sion, för Assur, när han slår dig med riset och upplyfter sin stav mot dig, såsom man gjorde i Egypten.

Защото още много малко и яростта ще престане, и гневът Ми ще се обърне за тяхна погибел.

Ty ännu allenast en liten tid, och ogunsten skall hava en ände, och min vrede skall vända sig till deras fördärv.

И ГОСПОД на Войнствата ще вдигне срещу него бич, както при поражението на Мадиам при канарата Орив; и жезълът Му ще бъде над морето и ще го издигне, както направи в Египет.

Och HERREN Sebaot skall svänga sitt gissel över dem, såsom när han slog Midjan vid Orebsklippan; och sin stav, som han räckte ut över havet, skall han åter upplyfta, såsom han gjorde i Egypten.

И в онзи ден товарът му ще се отмахне от плещите ти и яремът му — от врата ти; и яремът ще се строши от тлъстина.

På den tiden skall hans börda tagas bort ifrån din skuldra och hans ok ifrån din hals, ty oket skall brista sönder för fetmas skull.

Дойде срещу Гаят, премина през Мигрон, в Михмас ще разтовари вещите си,

 Han kommer över Ajat,      han drager fram genom Migron;  i Mikmas lämnar han sin tross.

минаха през прохода — ще нощуваме в Гава. Рама се разтрепери, Гавая Саулова се разбяга.

 De draga fram över passet;      i Geba taga de nattkvarter.  Rama bävar;      Sauls Gibea flyr.

Издигни гласа си, Галимова дъще! Внимавай, Лаисе! Бедни Анатоте!

 Ropa högt,      du dotter Gallim.  Giv akt, du Laisa.      Arma Anatot!

Мадмина се разбяга, жителите на Гевим побягнаха.

 Madmena flyktar;      Gebims invånare bärga sitt gods.

Още днес ще спре в Ноб, ще помаха с ръката си към хълма на сионската дъщеря, към възвишението на Ерусалим.

 Ännu samma dag      står han i Nob;  han lyfter sin hand      mot dottern Sions berg,      mot Jerusalems höjd.

Ето, Господ, ГОСПОД на Войнствата ще окастри клоните със страшна сила. Високо израсналите ще се отсекат и издигнатите ще се снишат.

 Men se, då avhugger Herren, HERREN Sebaot  den lummiga kronan, med förskräckande makt;  de resliga stammarna ligga fällda,  de höga träden störta ned.

Ще изсече с желязо горските гъсталаци и Ливан ще падне чрез Могъщия.

 Den tjocka skogen nedhugges med järnet;  Libanons skogar falla för den väldige.