Hebrews 3

Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, когото ние изповядваме – Христос Иисус,

Därför, I helige bröder, I som haven blivit delaktiga av en himmelsk kallelse, skolen I akta på vår bekännelses apostel och överstepräst, Jesus,

който е верен на Този, който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом.

huru han var trogen mot den som hade insatt honom, likasom Moses var »trogen i hela hans hus».

Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от тази на Мойсей, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е построил къщата, от почитта, която има къщата.

Ty han har blivit aktad värdig så mycket större härlighet än Moses, som uppbyggaren av ett hus åtnjuter större ära än själva huset.

Защото всяка къща се строи от някого, а Този, който е построил всичко, е Бог.

Vart och ett hus bygges ju av någon, men Gud är den som har byggt allt.

И Мойсей беше верен в целия Негов дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се оповести по-късно;

Och väl var Moses »trogen i hela hans hus», såsom »tjänare», till ett vittnesbörd om vad som framdeles skulle förkunnas;

а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай.

men Kristus var trogen såsom »son», en son satt över hans hus. Och hans hus äro vi, såframt vi intill änden hålla fast vår frimodighet och vår berömmelse i hoppet.

Затова, както казва Светият Дух: ?Днес, ако чуете гласа Му,

Så säger den helige Ande: »I dag, om I fån höra hans röst,

не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

mån I icke förhärda edra hjärtan, såsom när de förbittrade mig på frestelsens dag i öknen,

където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми четиридесет години.

där edra fäder frestade mig och prövade mig, fastän de hade sett mina verk i fyrtio år.

Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища.

Därför blev jag förtörnad på det släktet och sade: 'Alltid fara de vilse med sina hjärtan.' Men de ville icke veta av mina vägar.

Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“

Så svor jag då i min vrede: De skola icke komma in i min vila.»

Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог.

Sen därför till, mina bröder, att icke hos någon bland eder finnes ett ont otroshjärta, så att han avfaller från den levande Guden,

Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още ?днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

utan förmanen varandra alla dagar, så länge det heter »i dag», på det att ingen av eder må bliva förhärdad genom syndens makt att bedraga.

Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай;

Ty vi hava blivit delaktiga av Kristus, såframt vi eljest intill änden hålla fast vår första tillförsikt.

докато се казва: ?Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението.“

När det nu säges: »I dag, om I fån höra hans röst, mån I icke förhärda edra hjärtan, såsom när de förbittrade mig»,

Защото кои бяха тези, които, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет с Мойсей?

vilka voro då de som förbittrade honom, fastän de hade hört hans ord? Var det icke alla de som under Moses hade dragit ut ur Egypten?

А против кои се гневи четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

Och vilka voro de som han var förtörnad på i fyrtio år? Var det icke de som hade syndat, de »vilkas kroppar föllo i öknen»?

На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

Och vilka gällde den ed som han svor, att de »icke skulle komma in i hans vila», vilka, om icke dem som hade varit ohörsamma?

И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си.

Så se vi då att det var för otros skull som de icke kunde komma ditin.