Genesis 8

Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха.

Då tänkte Gud på Noa och på alla de vilda djur och alla de boskapsdjur som voro med honom i arken. Och Gud lät en vind gå fram över jorden, så att vattnet sjönk undan;

И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря.

och djupets källor och himmelens fönster tillslötos, och regnet från himmelen upphörde.

Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха.

Och vattnet vek bort ifrån jorden mer och mer; efter hundra femtio dagar begynte vattnet avtaga.

А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

Och i sjunde månaden, på sjuttonde dagen i månaden, stannade arken på Ararats berg.

И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха.

Och vattnet avtog mer och mer intill tionde månaden. I tionde månaden, på första dagen i månaden, blevo bergstopparna synliga.

И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,

Och efter fyrtio dagar öppnade Noa fönstret som han hade gjort på arken,

и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.

och lät en korp flyga ut; denne flög fram och åter, till dess vattnet hade torkat bort ifrån jorden.

И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята.

Sedan lät han en duva flyga ut, för att få se om vattnet hade sjunkit undan från marken.

Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.

Men duvan fann ingen plats där hon kunde vila sin fot, utan kom tillbaka till honom i arken, ty vatten betäckte hela jorden. Då räckte han ut sin hand och tog henne in till sig i arken.

И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

Sedan väntade han ännu ytterligare sju dagar och lät så duvan än en gång flyga ut ur arken.

И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята.

Och duvan kom till honom mot aftonen, och se, då hade hon ett friskt olivlöv i sin näbb. Då förstod Noa att vattnet hade sjunkit undan från jorden.

След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него.

Men han väntade ännu ytterligare sju dagar och lät så duvan åter flyga ut; då kom hon icke mer tillbaka till honom.

В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.

I det sexhundraförsta året, i första månaden, på första dagen i månaden, hade vattnet sinat bort ifrån jorden. Då tog Noa av taket på arken och såg nu att marken var fri ifrån vatten.

А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна.

Och i andra månaden, på tjugusjunde dagen i månaden, var jorden alldeles torr.

Тогава Бог говори на Ной и каза:

Då talade Gud till Noa och sade:

Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб.

»Gå ut ur arken med din hustru och dina söner och dina söners hustrur.

Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб — птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята — за да се размножават изобилно по земята, да се плодят и да се умножават по земята.

Alla djur som du har hos dig, vad slags kött det vara må, både fåglar och fyrfotadjur och alla kräldjur som röra sig på jorden, skall du låta gå ut med dig, för att de må växa till på jorden och vara fruktsamma och föröka sig på jorden.»

И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му.

Så gick då Noa ut med sina söner och sin hustru och sina söners hustrur.

И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега.

Och alla fyrfotadjur, alla kräldjur och alla fåglar, alla slags djur som röra sig på jorden, gingo ut ur arken, efter sina släkten.

И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.

Och Noa byggde ett altare åt HERREN och tog av alla rena fyrfotadjur och av alla rena fåglar och offrade brännoffer på altaret.

И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих.

När HERREN kände den välbehagliga lukten, sade han vid sig själv: »Jag skall härefter icke mer förbanna marken för människans skull, eftersom ju människans hjärtas uppsåt är ont allt ifrån ungdomen. Och jag skall härefter icke mer dräpa allt levande, såsom jag nu har gjort.

Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Så länge jorden består, skola härefter sådd och skörd, köld och värme, sommar och vinter, dag och natt aldrig upphöra.»