Romans 2

Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

POR lo cual eres inexcusable, oh hombre, cualquiera que juzgas: porque en lo que juzgas á otro, te condenas á ti mismo; porque lo mismo haces, tú que juzgas.

А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.

Mas sabemos que el juicio de Dios es según verdad contra los que hacen tales cosas.

И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?

¿Y piensas esto, oh hombre, que juzgas á los que hacen tales cosas, y haces las mismas, que tú escaparás del juicio de Dios.?

Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?

¿Ó menosprecias las riquezas de su benignidad, y paciencia, y longanimidad, ignorando que su benignidad te guía á arrepentimiento?

Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,

Mas por tu dureza, y por tu corazón no arrepentido, atesoras para ti mismo ira para el día de la ira y de la manifestación del justo juicio de Dios;

който ще отплати на всекиго според делата му:

El cual pagará á cada uno conforme á sus obras:

вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

Á los que perseverando en bien hacer, buscan gloria y honra é inmortalidad, la vida eterna.

и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

Mas á los que son contenciosos, y no obedecen á la verdad, antes obedecen á la injusticia, enojo é ira;

скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;

Tribulación y angustia sobre toda persona humana que obra lo malo, el Judío primeramente, y también el Griego.

а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.

Mas gloria y honra y paz á cualquiera que obra el bien, al Judío primeramente, y también al Griego.

Понеже Бог не гледа на лице.

Porque no hay acepción de personas para con Dios.

Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени –

Porque todos lo que sin ley pecaron, sin ley también perecerán; y todos los que en la ley pecaron, por la ley serán juzgados:

защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;

Porque no los oidores de la ley son justos para con Dios, mas los hacedores de la ley serán justificados.

понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

Porque los Gentiles que no tienen ley, naturalmente haciendo lo que es de la ley, los tales, aunque no tengan ley, ellos son ley á sí mismos:

те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –

Mostrando la obra de la ley escrita en sus corazones, dando testimonio juntamente sus conciencias, y acusándose y también excusándose sus pensamientos unos con otros;

в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие.

En el día que juzgará el Señor lo encubierto de los hombres, conforme á mi evangelio, por Jesucristo.

Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога,

He aquí, tú tienes el sobrenombre de Judío, y estás reposado en la ley, y te glorías en Dios,

и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона,

Y sabes su voluntad, y apruebas lo mejor, instruído por la ley;

и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина,

Y confías que eres guía de los ciegos, luz de los que están en tinieblas,

наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината.

Enseñador de los que no saben, maestro de niños, que tienes la forma de la ciencia y de la verdad en la ley:

Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

Tú pues, que enseñas á otro, ¿no te enseñas á ti mismo? ¿Tú, que predicas que no se ha de hurtar, hurtas?

Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

¿Tú, que dices que no se ha de adulterar, adulteras? ¿Tú, que abominas los ídolos, cometes sacrilegio?

Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона?

¿Tú, que te jactas de la ley, con infracción de la ley deshonras á Dios?

Защото ?заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.

Porque el nombre de Dios es blasfemado por causa de vosotros entre los Gentiles, como está escrito.

Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.

Porque la circuncisión en verdad aprovecha, si guardares la ley; mas si eres rebelde á la ley, tu circuncisión es hecha incircuncisión.

И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване?

De manera que, si el incircunciso guardare las justicias de la ley, ¿no será tenida su incircuncisión por circuncisión?

И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

Y lo que de su natural es incircunciso, guardando perfectamente la ley, te juzgará á ti, que con la letra y con la circuncisión eres rebelde á la ley.

Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта;

Porque no es Judío el que lo es en manifiesto; ni la circuncisión es la que es en manifiesto en la carne:

а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.

Mas es Judío el que lo es en lo interior; y la circuncisión es la del corazón, en espíritu, no en letra; la alabanza del cual no es de los hombres, sino de Dios.