Psalms 44

(По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.

Al Músico principal: de los hijos de Coré: Masquil. OH Dios, con nuestros oídos hemos oído, nuestros padres nos han contado, La obra que hiciste en sus días, en los tiempos antiguos.

Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял.

Tú con tu mano echaste las gentes, y los plantaste á ellos; Afligiste los pueblos, y los arrojaste.

Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти — защото Ти благоволи във тях.

Porque no se apoderaron de la tierra por su espada, Ni su brazo los libró; Sino tu diestra, y tu brazo, y la luz de tu rostro, Porque te complaciste en ellos.

Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!

Tú, oh Dios, eres mi rey: Manda saludes á Jacob.

Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които стават против нас.

Por medio de ti sacudiremos á nuestros enemigos: En tu nombre atropellaremos á nuestros adversarios.

Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси.

Porque no confiaré en mi arco, Ni mi espada me salvará.

Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят.

Pues tú nos has guardado de nuestros enemigos, Y has avergonzado á los que nos aborrecían.

С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.)

En Dios nos gloriaremos todo tiempo, Y para siempre loaremos tu nombre. (Selah.)

Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.

Empero nos has desechado, y nos has hecho avergonzar; Y no sales en nuestros ejércitos.

Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си.

Nos hiciste retroceder del enemigo, Y saqueáronnos para sí los que nos aborrecían.

Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците.

Pusístenos como á ovejas para comida, Y esparcístenos entre las gentes.

Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му.

Has vendido tu pueblo de balde, Y no pujaste en sus precios.

Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас.

Pusístenos por vergüenza á nuestros vecinos, Por escarnio y por burla á los que nos rodean.

Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.

Pusístenos por proverbio entre las gentes, Por movimiento de cabeza en los pueblos.

Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми —

Cada día mi vergüenza está delante de mí, Y cúbreme la confusión de mi rostro,

заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя.

Por la voz del que me vitupera y deshonra, Por razón del enemigo y del que se venga.

Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет.

Todo esto nos ha venido, y no nos hemos olvidado de ti; Y no hemos faltado á tu pacto.

Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека,

No se ha vuelto atrás nuestro corazón, Ni tampoco se han apartado nuestros pasos de tus caminos.

ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.

Cuando nos quebrantaste en el lugar de los dragones, Y nos cubriste con sombra de muerte,

Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си,

Si nos hubiésemos olvidado del nombre de nuestro Dios, Ó alzado nuestras manos á dios ajeno,

Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

¿No demandaría Dios esto? Porque él conoce los secretos del corazón.

Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане.

Empero por tu causa nos matan cada día; Somos tenidos como ovejas para el matadero.

Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки!

Despierta; ¿por qué duermes, Señor? Despierta, no te alejes para siempre.

Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни?

¿Por qué escondes tu rostro, Y te olvidas de nuestra aflicción, y de la opresión nuestra?

Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята.

Porque nuestra alma está agobiada hasta el polvo: Nuestro vientre está pegado con la tierra.

Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!

Levántate para ayudarnos, Y redímenos por tu misericordia.