Psalms 144

(По слав. 143) Псалм на Давид. Благословен да бъде ГОСПОД, моята канара, който учи ръцете ми на война и пръстите ми — на бой,

Salmo de David. BENDITO sea JEHOVÁ, mi roca, Que enseña mis manos á la batalla, Y mis dedos á la guerra:

който е моята милост и моята крепост, моята висока кула и моят избавител, моят щит, и Този, на когото се уповавам, който покорява народа ми под мен.

Misericordia mía y mi castillo, Altura mía y mi libertador, Escudo mío, en quien he confiado; El que allana mi pueblo delante de mí.

ГОСПОДИ, какво е човек, че да го познаваш? Или човешкият син — че да го зачиташ?

Oh JEHOVÁ, ¿qué es el hombre, para que de él conozcas? ¿Ó el hijo del hombre, para que lo estimes?

Човек е като лъх; дните му са като преминаваща сянка.

El hombre es semejante á la vanidad: Sus días son como la sombra que pasa.

Сведи небесата Си, ГОСПОДИ, и слез, докосни планините, за да задимят.

Oh JEHOVÁ, inclina tus cielos y desciende: Toca los montes, y humeen.

Блесни със светкавица и ги разпръсни, изпрати стрелите Си и ги смути.

Despide relámpagos, y disípalos, Envía tus saetas, y contúrbalos.

Простри ръцете Си от висината, избави ме и ме спаси от големи води, от ръката на чужденци,

Envía tu mano desde lo alto; Redímeme, y sácame de las muchas aguas, De la mano de los hijos de extraños;

чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

Cuya boca habla vanidad, Y su diestra es diestra de mentira.

Боже, ще Ти пея нова песен, с десетострунна арфа ще Ти пея псалми —

Oh Dios, á ti cantaré canción nueva: Con salterio, con decacordio cantaré á ti.

на Теб, който даваш спасение на царе, който избавяш слугата Си Давид от гибелния меч.

Tú, el que da salud á los reyes, El que redime á David su siervo de maligna espada.

Избави ме и ме спаси от ръката на чужденци, чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

Redímeme, y sálvame de mano de los hijos extraños, Cuya boca habla vanidad, Y su diestra es diestra de mentira.

Нека синовете ни в младостта си бъдат като пораснали растения и дъщерите ни — като крайъгълни колони, издялани като за дворец!

Que nuestros hijos sean como plantas crecidas en su juventud; Nuestras hijas como las esquinas labradas á manera de las de un palacio;

Нека житниците ни бъдат пълни, да дават всякакъв вид храна и овцете ни да се множат с хиляди и с десетки хиляди по полетата ни!

Nuestros graneros llenos, provistos de toda suerte de grano; Nuestros ganados, que paran á millares y diez millares en nuestras plazas:

Нека добитъкът ни бъде заплоден. Да няма нападение и бягане, да няма вик по улиците ни!

Que nuestros bueyes estén fuertes para el trabajo; Que no tengamos asalto, ni que hacer salida, Ni grito de alarma en nuestras plazas.

Блажен онзи народ, който е в такова състояние! Блажен онзи народ, чийто Бог е ГОСПОД!

Bienaventurado el pueblo que tiene esto: Bienaventurado el pueblo cuyo Dios es JEHOVÁ.