Psalms 102

(По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб!

Oración del pobre, cuando estuviere angustiado, y delante de JEHOVÁ derramare su lamento. JEHOVÁ, oye mi oración, Y venga mi clamor á ti.

Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори,

No escondas de mí tu rostro: en el día de mi angustia Inclina á mí tu oído; El día que te invocare, apresúrate á responderme.

защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.

Porque mis días se han consumido como humo; Y mis huesos cual tizón están quemados.

Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.

Mi corazón fué herido, y secóse como la hierba; Por lo cual me olvidé de comer mi pan.

Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.

Por la voz de mi gemido Mis huesos se han pegado á mi carne.

Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

Soy semejante al pelícano del desierto; Soy como el búho de las soledades.

Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива.

Velo, y soy Como el pájaro solitario sobre el tejado.

Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми.

Cada día me afrentan mis enemigos; Los que se enfurecen contra mí, hanse contra mí conjurado.

Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,

Por lo que como la ceniza á manera de pan, Y mi bebida mezclo con lloro,

заради Твоя гняв и Твоето негодувание — защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил.

Á causa de tu enojo y de tu ira; Pues me alzaste, y me has arrojado.

Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.

Mis días son como la sombra que se va; Y heme secado como la hierba.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти — през всички поколения.

Mas tú, JEHOVÁ, permanecerás para siempre, Y tu memoria para generación y generación.

Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде.

Tú levantándote, tendrás misericordia de Sión; Porque el tiempo de tener misericordia de ella, porque el plazo es llegado.

Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му.

Porque tus siervos aman sus piedras, Y del polvo de ella tienen compasión.

Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе — от славата Ти.

Entonces temerán las gentes el nombre de JEHOVÁ, Y todos los reyes de la tierra tu gloria;

Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си,

Por cuanto JEHOVÁ habrá edificado á Sión, Y en su gloria será visto;

ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им.

Habrá mirado á la oración de los solitarios, Y no habrá desechado el ruego de ellos.

Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА.

Escribirse ha esto para la generación venidera: Y el pueblo que se criará, alabará á JAH.

Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята,

Porque miró de lo alto de su santuario; JEHOVÁ miró de los cielos á la tierra,

за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт,

Para oír el gemido de los presos, Para soltar á los sentenciados á muerte;

за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим,

Porque cuenten en Sión el nombre de JEHOVÁ, Y su alabanza en Jerusalem,

когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА.

Cuando los pueblos se congregaren en uno, Y los reinos, para servir á JEHOVÁ.

Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми.

Él afligió mi fuerza en el camino; Acortó mis días.

Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения.

Dije: Dios mío, no me cortes en el medio de mis días: Por generación de generaciones son tus años.

От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

Tú fundaste la tierra antiguamente, Y los cielos son obra de tus manos.

Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени.

Ellos perecerán, y tú permanecerás; Y todos ellos como un vestido se envejecerán; Como una ropa de vestir los mudarás, y serán mudados:

Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.

Mas tú eres el mismo, Y tus años no se acabarán.

Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.

Los hijos de tus siervos habitarán, Y su simiente será afirmada delante de ti.